Здравейте. Казвам се Явор и тази година имах щаститето да осъществя една голяма своя мечта, която много ми се ще да споделя. В периода от 26.10 до 15.11 бях на пътешествие в Хималате.
В следващите разкази ще прочетете как премина подготовката и самото пътуване до Непал. Целта на тези разкази е да ви провокират да пожелаете и вие да посетите тази прекрасна част на света.
В Непал бяхме в малко посещавания район на Националния парк Лангтанг. Причината да е слабо посещаван е в това, че в близост няма върхове над 8 хиляди метра височина. Повечето туристи предпочитат районите на Анапурна и Еверест.
Група, с която пътувах до Непял беше голяма – 13 човека. Мишо, Веси, Петя, Теди, Наско, Маги, Рени, Сашо, Дени, Бенджи, Вера, Любо и моя милост. По целия трек бяхме най-голямата група и почти на всякъде бяхме първите българи посетили дадения хотел. Целта на нашето пътуване беше т.нар. трек. Това е ходене в хималаите, което няма за цел да качва някой висок връх. Този тип пътувания обикновено стигат до високопланински превал, обграден от високи върхове. Ние точно това направихме, но подробности в разказите, които следват. Приятно четене!
- Подготовка
- Ден 1 – “Културен шок”
- Ден 2-ри – “Първа среща с Непал”
- Ден 3-ти – “Магистрален убиец”
- Ден 4-ти “Запознайте се с Яна!”
- Ден 5-ти – “Над 3000 м.”
- Ден 6-ти – “Над 4000 м.”
- Ден 7-ми – “Лека височинна болест”
- Ден 8-ми – “Kyanjin Ri Viewpiont”
- Ден 9-ти “Неочаквана среща”
- Ден 10-ти “Римче – Туло Сябро”
- Ден 11-ти “10 часа ходене и 1400м. изкачване”
- Ден 12-ти “Изгревно- залезен”
- Ден 13-ти “Връх Полежан 4672м.”
- Ден 14-ти “Ох, баня”
- Ден 15-ти “Непалско право хоро”
- Ще се видим във Facebook - 1.03.2021
- Нова година, нов късмет, нов проект - 11.02.2021
- Ти да видиш! Какво не знаеш за Швейцария. - 20.12.2020
Макар че сме 2020, в едно време в което си седим у дома заради не дотам приятен вирус, попаднах на тази статия за Хималаите и Тибет, моя мечта, детска и настояща.
Четох всеки ред бавно и сякаш изминах целия път с Вас, за което съм Ви безкрайно благодарна.
Всяка снимка пленява и подплатена с текст става магия. Пътувах с вас, посмях се някъде, другаде плаках, защото чистосърдечно се усеща че макар и бедни тези хора там показват своето щастие. А още по-горда и насълзена останах когато свиреше гайдата и хорото се виеше.
Благодаря за всеки ред 🙂