През 1971 г. група хипита – анархисти окупират изоставена военна зона в квартал Christianshavn в Копенхаген и огласяват района като отделен квартал/град/държава, свободен от данъци с различен флаг, валута – Løn и управляван от собствените си закони и правила, напълно независими от тези на датското правителство.

Лично за мен свободният град изглеждаше по-скоро като фестивално селище, пълно с отрепки, отколкото като квартал. Може би просто, защото не можех да си представя, че хипарията може да бъде толкова устойчива.

В продължение на годините Kристияния (Christiania) оцелява и се адаптира, като все още е жизнена алтернатива център в града, с около 1000 души постоянно живеещи в района. Кварталът/град (не знам и аз как да го наричам) съществува при специални условия в продължение на повече от 40 години с постоянни конфликти и сблъсъци между местните хипитата и датската държава. Въпреки това, Kристияния има мисията да бъде самоуправляваща и самоподдържаща се, независима територия, жителите на която се опитват са произвеждат сами храната, електричеството си, да изхвърлят боклука и въобще да се оправят сами.

Кристияния от вън

Кварталът Кристияния е единствената “зелена” зона в Копенхаген, в която не се позволява придвижването с автомобили. За да се ограничи преминаването им (както на цивилни, така и на полицейски), на всички входове са поставени камъни.

Централният вход на Кристияния

На излизане, табелата с името на града гласи: “Сега влизаш в Европейския съюз”

Кристияния в Копенхаген се разпростира на площ от 84 акра и представлява смесица от ръчно изработени къщи от всевъзможни материали, странни арт инсталации, художествени галерии, закрит скейт парк, цветни графити, скулптури от боклуци, барове, заведения за хранене, детска градина и красива природа, може би най-впечатляващата в Копенхаген.

Закритият скейт парк и щанд, на който се продават сувенири със знамето на Кристияния – червено с три жълти точки.

Една от чудноватите къщи, разположени около езерото.

Някои места изглеждат доста зловещи и пост-апокалиптични.

Посетителите са добре дошли да се разходят из района, да хапнат или да пийнат в кафенетата, ресторантите и баровете, да поседнат на брега на езерото, откъсвайки се от натовареното ежедневие отвъд стените на квартала. Освен това през лятото се организират десетки концерти и други събития на открито.

Общо взето Кристияния е криминално място, което през годините става известно с търговия на хашиш. Хората там продължават да се издържат с продажбата на наркотици (всякакви) и хората не са от най-дружелюбните. За това е изключително важно да следваш правилата, изписани на огромни табели пред входовете. В района “Pusher Street”, например, са забранени снимките, разговорите по мобилни телефони и тичането. Всичко това с цел да не се внася смут из криминалитета.

Момчетата, които продават хашиш на главния площад на Кристичния имат черни маски на лицата си, а сергиите им са закрити с платнища, така че да виждате само ръцете им. По щандовете и на самия вход на “Pusher Street” има прожектори, които вечер светят в очите ти, за да те заслепяват. Снимката по-долу изобразява началото на нарко-площада и е единствената, която се престраших да направя.

За твоя безопасност, препоръчвам да прибереш фотоапарата в раницата си, вместо да го окачваш на врата си при влизане в Кристичния, защото чух няколко истории как наскоро туристи са били атакувани, заради това че са се размотавали с камера в ръка, въпреки че не са се опитвали да правят снимки. Същото важи и за камерите на мобилните телефони. Прибирай ги на сигурно в раницата, за да няма ядове. 

Приблизително 40 магазина там работят 24/7, продавайки 30 до 40 различни марки хашиш. Между другото, канабисът е незаконен в Дания, но това не пречи да се продава свободно в Кристияния през цялото време. Все пак там не е Дания 🙂 Полицията изчислява, че продажбите възлизат около 150 000 000 $ на година.

В момента Кристияния е втората най-голямата туристическа атракция в Копенхаген, след близкия парк Тиволи, с близо един милион посетители годишно.

Аз се впечатлих най-много от парка и спокойствието, което цареше из алеите около езерото. Страхотно място за разходка, изгубихме цял следобед там.  Частта с наркотиците ми се стори малко странна при положение, че се намирахме в един от най-развитите градове в Европа, предлагащи най-високия стандарт на своите жители.

Интересно ми е да разбера какво мислиш ти за свободния град.