Защо пресата трябва да е жълта, а не розова или зелена? Това със сигурност е един от въпросите, които не спират да ме човъркат от доста време. Най-накрая открих отговора, който ще откриете в следващите редове. Всъщност, толкова често употребяваният израз, както и самото явление под названието «жълта преса», е на има няма сто и няколко години. Ти да видиш! 

Станало почти подигравателно, то е дошло при нас от САЩ, от XIX век. Оттогава с жълтото клеймо на позора се награждават изданията, които в стремежа си за голям тираж не се гнусят да омайват публиката с «горещи новини» — само и само да извикат първи: сензация!

Както във всяка работа, тук има истински «професионалисти», които никак не се обиждат да получат обвинения в «жълтина» по техен адрес. Да правят скандали от нищо — това е техният «бизнес». Наистина понякога словосъчетанието «жълта преса» се употребява от любителите да закачат «етикети» и без особен повод за това. Както е известно, никой не обича «жълтата преса», но я четат мнозина. Непреодолимото желание да надзърнеш през ключалката на съседа – големият американски вестникарски магнат Уилям Рандолф Херст, който има пряко отношение към появяването на термина «жълта преса», много добре познавал това качество на човешката природа.

Всичко започнало с това, че през 1896 година вестникът «Ню Йорк уърлд», оглавяван от Дж. Пулицър, за пръв път в историята публикувал комикс, чийто автор бил художникът-график Ричард Фелтън Ауткот. Героят на лекомислените истории в картинки, бедно момче от нюйоркските бордеи, бил облечен в дрехи, които Ауткот решил да оцвети в жълто, за да оживи с ярко петно скучните черно-бели страници. Петното се оказало невероятно привлекателно: тиражите на вестника се повишили до милион екземпляри.Завиждайки на успеха на конкурента си, притежателят на вестника «Ню Йорк джърнъл» Уилям Рандолф Хърст привлякъл автора на комикси заедно с неговото жълто момче в своето издание, като му обещал огромни хонорари. Уязвеният Пулицър бил принуден да намери заместник на Ауткот, и друг художник започнал да штампова истории за бедняка за «Ню Йорк уърлд». Между двата вестника започнал продължителен спор, всеки от издателите се опитвал да отстои правото на първенство върху дрипльото в жълто и върху публикуването на комикси въобще. Но жълтото петно вече не давало покой на никого.Въпреки всичко двете издания печатали комиксите с момчето с жълти дрешки, съревновавайки се още и в бързото откриване на всякакви сензации. Един от страничните наблюдатели, журналистът Ъруин Уордмън от «Ню Йорк прес», в своя статия кръстил конкуриращите се вестници «жълта преса». Според друга разпространена и по-прозаична версия за «жълтеенето» на пресата е виновна само нискокачествената, бързо пожълтяваща хартия, на която се печатали евтините вестници.