През вековете Ефес е бил дом на редица империи и религии. Гърци, перси, римляни, византийци и османци, езичници, евреи, християни и мюсюлмани. Именно тук се е намирал един от най-оживените метрополиси на древния свят.

Разположен на западното крайбрежие на Турция, близо до Кушадасъ, 300 000 души са живели там през 2ри век сл.Хр. Тогава вълните на Егейско море са се разбивали в крепостните стени, а много търговци са превозвали стоки от Азия до Европа.

С времето и отливите на морето обаче пристанището на Ефес се отдалечава от брега с цели 8 км. Тогава, малко по малко, районът около Ефес и пристанището се превръща в блато и се появяват неокачвани и непознати тогава гости – комарите. Серия епидемии от малария унищожават населението и градът остава празен за почти сто години. По това време ефес е бил наричан “Прокълнатият град”, защото всеки, който е отивал там умирал.

Античният град Ефес е наистина огромен. В по-голямата си част представлява открит музей, но има една част, където могат да се видят къщите на хората, които са жители там. Музайките по земята са зашеметяващи, а размерите на баните и спалните ме кара леко да завиждам на жителите на Ефес.

Най-голямото богатство на Ефес е храмът на богинята Артемида. Едно от “седемте чудеса” на древния свят, което е почти четири пъти по-голямо от Партенона в Атина.

Днес могат да се видят само няколко колони останали от храма, но статуята на Артемида се пази в музея на Ефес. Това е единствената езическа статуя запазена от древния град Ефес, защото всички, независимо от каква религия, са се страхували от нея.

Артемида е богиня на лова, плодородието, женското целомъдрие и покровителка на всичко живо на Земята. Тя е дъщеря на Зевс и Лето и е девствена богиня и сестра-близначка на Аполон.