Текст и снимки – Даяна Мечкарска 

Всеки път когато си помислиш, че познаваш много добре родната си страна, спри и помисли пак. Опознай родината за да я обикнеш не звучи толкова клиширано когато излезеш от утъпканите пътеки и позволиш на красотата на природата, хората и историята да те завладее.

Моето четеридневно приключение, организирано от Министерството на туризма по няколко от дестинациите, участвали в проекта ЕДЕН на Европейския съюз, започна от Кюстендил. Всички знаем какво ли не за Кюстендил, но повярвайте ми, винаги има какво още да видиш и да преживееш в този граничен български град. Като всяко друго място в България, Кюстендил буквално прелива от история – древна, средновековна, мултикултурна.

Само на час път от София, Кюстендил предлага невероятна природа, богата история и СПА релакс в едно. Познато-непознат, гостоприемен, очакващ нови приятели и градът, в който съм яла най-вкусните сини сливи в живота си.

Основните must seen места в реда на посещение: Хисарлъка – древната римска Пауталия и средновековния български Велбъжд; Църквата “Св. Николай” в село Слоколшница, построена през 16 век, Църквата “Св. Георги Победоносец, построена през 10 век; джамията построена върху римски терми и градската баня с горещи минерални басейни в съседство; Кадин мост в с. Невестино построен 1470 г и неговата силно емоционална история.

И не пропускайте да се разходите до невероятно красивата Осоговска планина или да изкачите връх Руен 2251 m.

Ако сте любители на културните и традиционни събития, задължително посетете празника на черешата, който тази година ще се проведе на 24-25 юни. За кюстендилските череши могат да се напишат цели оди, така, че ние само ще ядем, а писането ще оставим на друг.

Следващата спирка на все по-приятелската ни обиколка беше Мелник. Както вече ви казах, уж си мислиш, че познаваш някое място, че няма нищо което може да те изненада и – хоп! – от музея излиза една невероятна жена, родена и живяла цял живот в градчето, която с такава любов разказва за всичко, че човек неусетно се потапя в приказката наречена Мелник.

Както тя се изрази, всяко камъче в Мелник има история. Повярвайте ми, тази жена знаеше историята на всяко камъче. Ще пропусна най-интересните неща, само защото горещо ви препоръчвам следващия път да потърсите, който и да е от екскурзоводите в музея и да се оставите изцяло в техните ръце, крака, и истории, разбира се.

Все пак не мога да се сдържа и ще ви пооткрехна няколко от историите и имената свързани с Мелник. В годините на най-бурен подем, самата виенска филхармония е свирила в дома на Кардопулови, а Уинстън Чърчил не е пиел нищо друго, освен мелнишко вино.

Краят на Мелник идва с преместването на основният търговски път и колкото и да ни беше трудно, ние също поехме по новият път, за да посетим следващите дестинации от нашата програма. Естествено посетихме Роженски манастири и както винаги, чистата природа, тишината и спокойствието на манастирските градини ни върна години назад, успокои ни и ни даде нови сили да продължим разходката си към Петрич.

В Петрич програмата ни включваше посещение на Рупите и намиращите се там различни обекти. Храмът построен от Ванга, интерактивният музей в памет на пророчицата, къщата, в която тя е приемала посетителите си през последните си години и разбира се, горещите минерални извори в съседство. Както знаете, Рупите са интересно място, но лично на мен, интересът ми се запали в страни от Рупите. Наш домакин и водач в петричките потайности беше лично директора на музея Сотир Иванов.

Трудно се намират подходящи думи, когато се опитваш да опишеш някой така отдаден на работата си, но съвсем сериозно мога да ви кажа, този човек буквално гореше в работата си. Откривател, организатор, участник и ръководител на разкопките на древния град Хераклея Синтика, намиращ се на 5 минути с кола южно от Рупите. Историята на града е толкова древна и толкова интересна, че каквото и да ви кажа, все ще е малко.

Нека ви кажа все пак, че това е град основан от тракийското племе синти, после на сцената рязко се появява Филип Македонски, който го завзема и в своя чест го преименува на Хераклея Синтика, после пък оставя сина си Александър, който едва 16 годишен започва своята военна слава именно от тук и първият му поход е на север, превземайки днешен Сандански. После следват римляните, които поставят градът под специален статут и дори го освобождават от данъци. Център на производство на театрални керамични маски и декори, които са разнасяли славата му из цялата римска империя.

Трудно ни беше да си тръгнем от неспирните нови и нови за нас неща, които новият ни приятел Сотир Иванов ни разказваше, но все пак програмата си е програма и следващият ни обект беше Епископската базилика в Сандански.

Епископската базилика в центъра на Сандански е една съвсем малка част от древния град, върху който е построен съвременният. Консервирана с пари по европейски програми с бюджет близо 5 млн лева, Базиликата е респектиращо голяма, бляскава, красива и горда. Заслужава си да се види, особено необикновените мозайки и украси, запазени в своята оригиналност.

Третият ни ден беше запазен за град Белица. Първото нещо, което всеки се сеща за Белица е Центъра за танцуващи мечки и фондацията на Бриджит Бардо. Е, и това място е много интересно, но на мен друго едно приключение ми спря дъха и ме направи завинаги голям фен на беличани и региона. Офроуд по горски и забравени стари пътища над Белица, водещи до място, от което можеш да видиш 360 градусовата панорамна гледка към Родопите, Пирин и Рила. Ако сте запалени фенове на планински разходки или планинско колоездене, горещо ви препоръчвам да посетите Белица. В интернет има десетки сайтове с подробности за региона, забележителностите и пътищата, повечето от които са дело на един млад човек, искрено обичащ родното си място и безвъзмездно работещ от години по популяризирането му.

Краси беше наш гид през целия ден и с гордост и безкрайно гостоприемство ни разведе по любимите си места.

Последната дестинация беше района на Сапарева баня и няколко обекта, които остават леко встрани от интереса на туристите тръгнали към Рилските езера.

Ако имате време, вмъкнете в разходката си там посещение на средновековната църква в центъра на града, гейзера, който регулярно изстрелва висока струя пара, да посетите църквата Успение на Света Богородица в кв. Сапарево с интригуващата си история около построяването й или да се разходите из прохладната гора за да видите един от безбройните водопади на Рила – водопадът Горица.

Ще си спестя високопарните думи за финал, единственото, което искам да споделя с вас е, всеки път, когато някой местен човек ви предложи да се отклоните от утъпкания път и да свърнете встрани, послушайте го. Няма да съжалявате.

И никога не пропускайте да поговорите с хората по пътя.

Този материал е част от проект “Комуникационна кампания за популяризиране на дестинациите ЕДЕН от България – II издание“, финансиран от Програма COSME (2014-2020) на Европейския съюз.“. Съдържанието му представя възгледите само на автора и е негова пълна отговорност; не трябва да се счита, че същия отразява официалното становище на Европейската Комисия и/или на Изпълнителната Агенция за малки и средни предприятия или друг орган на ЕС. Европейската Комисия и Агенцията не носят отговорност за ползата, която ще се създаде от информацията, която той съдържа.“