Магията на Хималаите Ден 2-ри – “Първа среща с Непал”

28.Октомври.2014 Ом Мани Падме Хум

Ом мани падме хум, ом мани падме хум, ом мани падме хум… Първият път я чух към 8 и нещо сутринта. Сега, в 23:56, когато пиша тези редове, мантрата все още е в главата ми. Винаги е била натрапчива, но тук в Непал, сякаш е още по-силна.

Днес посетихме площада Катманду Дурбар(Kathmandu Durbar Square), който е в списъка на Юнеско. Площад дурбар е наименованието на района в непосредствена близост до кралските дворци в Непал. Площадите се състоят от храмове, идоли, съдилища, фонтани.

Преди обединението на Непал, държавата се е състояла от малки кралства. Площадите дурбар са най-известните останки от тези стари кралства. По-специално, три Дурбар площади в долината Катманду, принадлежащи към три Newar(ниуар – коренното население на долината на Катманду) царства, намиращи се там преди обединението, са най-известните: Катманду Дурбар – този, който ние посетихме, Патан Дурбар и Бактапур Дурбар(Kathmandu Durbar Square, Patan Durbar Square, and Bhaktapur Durbar Square).

И трите са в списъка на Юнеско за опазване на световното културно наследство. Има много идоли и изключително красиви дърворезби. Последните ме впечатлиха най-много. Противно на очакванията ми нямаше маймуни. За това пък видяхме няколко баби, които пееха песен, досущ като нашите баби на бостана. И мелодията беше в много близък до нашите песни ритъм. Любчо и Петя искаха да играят хорото копче на нея.

Идва момента да споделя за движението по улиците в Катманду:

Улиците са много тесни. По тях се движат коли, мотори, колела, рикши и пешеходци едновременно. Няма обособени зони за пешеходците(тротоари). В следствие на това и на тесните улички, всеки турист е в истински стрес за живота си, движейки се по улиците на Катманду.

Пътната настилка е в окаяно състояние и поради тази причина е изключително прашно. В следствие на това над 30% от хората се движат с маски на лицето, включително и ние.

Тъй като улиците са тесни и пешеходците се движат по тях, на шофьорите се налага да скачат на клаксоните постоянно, за да предупредят останалите участници в движението, че идва кола зад тях. В следствие на това настава една какафония, която внася допълнителен стрес в живота на горкия турист, сблъскал се с тази малка лудница.

Такова нещо не съм си и представял, че съществува! И все пак , някак си, тия хора успяват да се придвижват, и при това без скандали и излишни нервни изблици. Впечатляващо е! Дава една много различна и ценна гледна точка на софийските задръствания…

На площада Дурбар се намира и храма на живата богиня Кумари.

Това е момиче, което от дете е нарочено за инкарнация на една от хилядите хиндуистки богини. Тя е обсипана с внимание и дарове. На нея се кланят всички – от бездомните до кралете. Дореи краля на Непал няма право да управлява докато не е благословен от Кумари. Това момиче живее охолен живот до момента на първият й цикъл. Тогава се разбира, че тя всъщност не е инкарнация на богинята и бива отхвърлена от храма. Семейството й е опорочено, че не е богиня и също я отритва. От този момент нататък тя остава да се грижи сама за себе си. А друго момиче е нарочено за инкарнация на богинята и поставено в този храм.

След разходката на площада Дурбар се отбихме до един будистки храм – ступа. Направихме една обиколка на храма по часовниковата стрелка, както е по традиция, въртейки молитвените цилиндри(на тях е написана мантрата на състраданието – Ом мани падме хум). Точно до храма имаше няколко училища за рисуване на мандали. Влязохме в магазинчето към едното, привлечени от изключителната красота на изрисуваните във всякакви размери и цветове мандали. Продавачът, който е и преподавател в училището, ни разказа много подробно за това как се създава една мандала. Първата мандала е създадена от Буда. Аз си купих една, рисувана по модел, който Далай Лама създал в 1981.

С размери 30х30 см. е, отнема 10 дни да се създаде напълно ръчни и струваше 30 щатски долара. Продавачът ни разказа, че в Кянджин Гомпа има манастир и, че там ще можем да си осветим мандалите.

След това седнахме на обяд. По-ранно през деня минахме покрай месарница. Понеже в Непал има режим на тока, в месарницата няма хладилници. Гледката е следната: два големи бута, заедно с един много кървав черен дроб си лежат в локва кръв на мръсна дървена маса. Освен месото на нея има безброй мухи, а под нея съвсем дзен си лежат три бездомни кучета… На момента реших и обявих, че съм вегетарианец за престоя ни в Непал… Още със сядането дочух монотонното напяване ома мани падме хум… Явно няма да мога да избягам от мантрата днес. За обяд си поръчахме типичното непалско ястие Дал Бат(Dal Bhat). То представлява варен на пара ориз със следните сосове: зеленчуци с къри, варен спанак, зелена леща, лют сос. Порцията е доста стабилна. И освен това можеш да поискаш допълнително от всяка една от съставките без доплащане. Мишо ни предупреди още на срещата в Рила, че в Непал храната се приготвя много бавно. В случая отне около 40 минутки.

След обяда ходихме на пазар. Много от хората в групата си бяха направили списък с нужните неща за закупуване от тук. Чували, пухенки, панталони, ръкавици, можеш да намериш абсолютно всичко в някой от стотиците магазини за екипировка в Катманду, при това на много ниска цена. 99% от предлаганото е реплика, все пак си заслужава на тези цени. Тъй като имах всичко необходимо още в България само обикалях по магазините. Все пак си купих плетена вълнена шапка за 150 рупии(ок. 2 лв.) и бутилка за вода за 120 рупии(ок. 1.5 лв.). Бутилката я намалих от 800 на 120 рупии. Не ми допада това с пазаренето, но кой иска да плаща ненужно висока цена.Неусетно денят минава и става време за вечеря. Избрахме ресторант с реклама “Най-високата тераса в Катманду”. Ядох ориз, специалитета на заведението. Това е най-вкусният ориз, който някога съм ял.

Утрешният ден ще даде начало на на прехода ни в Химал. Имаме трансфер с местен междуградски автобус до село Сябрбеси, по долината на река Тришули. Разстоянието е около 250 км. и се очаква да го изминем за 10-12 часа. Планината зове всички ни. Особено след този тежък ден в Катманду, и когато е толкова близо.

Ом мани падме хум….

Галерията с всички снимки може да разгледате тук