Хималаите… За планинаря те са като Божи гроб за християните, Мека за мюсюлманите и дървото Бодхи за будистите. Няма планинар, който да не мечтае за Химал. Няма такъв, който да е бил там и да не се е влюбил във върховете, няма и такъв, който да не иска да се върне.
Всичко започна в един слънчев пролетен ден, когато бях на тиймбилдинг залесяване на дървета край Копривщица. Там срещнах стара приятелка, която не бях виждал няколко години. Какво ново, питам. Ами отивам в Непал, казва Вера с нейната типична 24 каратова усмивка. Ехааааа, с кой, питам. Ами с Мишо. Опаааааа, интересно. Ще го видя на общото събрание на АПХ след месец и ще го разпитам. Оказва се, че все още има свободни места в групата и без много суетня си купувам самолетни билети – ОТИВАМ В НЕПААААААААААЛЛЛЛЛ.
Района, който ще посетим в там е национален парк Лангтанг и не е много комерсиален, защото няма 8-хилядници в него. Най-високият връх е Лангтанг Лирунг 7227 м. Ние ще се качим до към 4500 на това пътуване, ако всички се разберем с височината.
На Рила се уточни и екипировката, която трябва да се носи – като за българска планина в късна есен. Аз ще взема:
- Два летни панталона + един зимен
- Три полара – тънък, дебел и много дебел,
- Яке за дъждовно време
- Още едно яке с Gore-Tex мембрана, което се сдвоява с дебелия полар и става доста сериозно зимно яке
- Две горни термо блузки с дълъг ръкав
- Един цял комплект зимно термо бельо за спане
- Три чифта летни чорапи, два чифта зимни, един чифт плетени вълнени чорапи
- Гети
- Няколко бързосъхнещи полиестерни блузки
- 4 чифта бельо
- Спален чувал
В последствие се оказа, че доста неща изобщо няма да ги облека, но за това по-късно. За моя радост се оказа, че имам налична около 95% от нужната екипировка за това пътуване. Отделно закупих лекарства за около 90 лв., помагащи в различни ситуации, лекарства, които си пожелах да не ми се налага да ползвам в Непал. И в този ред на мисли искам да изкажа специални благодарности на Кали за помощта, която ми даде в аптеката. Цялата екипировка и лекарствата се натъпква в спортен сак, който ще бъде носен от носачите. Само малка част остава в раница за трека. Аз ще нося една раница, която е 37+5 литра. Котки и снегоходки и друга техническа екипировка не се изисква. В тези подготовки преминава седмицата и някак неусетно става събота сутрин. В уречения час, 8:30, се намирам на автогарата Сердика, където Любо вече ме чака. Майка ми, баща ми и съпругата ми ме изпращат до автобуса и точно в 9 часа той тръгва. Чао и до скоро виждане, любими хора. Здравей приключение!
- Ще се видим във Facebook - 1.03.2021
- Нова година, нов късмет, нов проект - 11.02.2021
- Ти да видиш! Какво не знаеш за Швейцария. - 20.12.2020
Сак?! И на мен ми предстои трекинг до Хималаите, надявам се да не пропаднат нещата, но не бих тръгнал със сак. Още повече да го дам на някой човечец да го носи – сак в планината. Мисля да си взема голямата раница, около 55литра и да си нося сам всичкия необходим ми багаж.
Сак е по-добре от раница, защото по летищата вероятността раницата да бъде разкъсана и съсипана е много голяма. Ако имате възможност да си оставите багаж в някой хотел в Катманду, добър вариант е да пътувате с нотмален, здрав куфар и от Катманду да си закупите водоустойчив сак на The North Face. Цената им от м. Ноември 2018та е 10 USD.
Ок, благодаря за съвета! Ще го помисля 🙂