Магията на Хималаите Ден 4-ти “Запознайте се с Яна!”

Скъпи приятели, благодаря както за милите и окуражаващи думи, които написахте, така и за проявеното търпение. Следващите разкази представят изживяното по време на моето пътуване до Непал и в планината и с цел да предам емоцията си в максимално чист вид ще ги публикуваме без редакция.

с. Сябробеси (1450) – Лама хотел (2440)

Снощи си легнах много рано и за това тази сутрин се събуждам в 05:15. Отвън се чува само реката. Любчо похърква на съседното легло. Някъде към 6 най-находчивите търговци вдигат и металните щори на първите отворени магазини с много силен шум. Сябробеси се събужда полека. В 7 закусихме, аз лично с тибетска питка със сирене от як – яко е вкусно 😉 Представлява нещо като мекица, пълнена със сирене. В 8 тръгваме на първия ни ден от трека с приповдигнато настроение.

Снимка: Маги

Още на излизане от селото преминахме през задължителната проверка на разрешителните и TIMS картите ни. На пункта имаше опашка от хора, чакащи от 30 минути и нещата не изглеждаха обещаващи. За щастие нашият местен водач – Прем се оказа находчив и всички 13 човека минахме за около 15 минутки. Междувременно на КПП-то спря автобус – я HIGHWAY KILLER-а! Много му се зарадвахме, а шóфера ни позна и ни удостои с една от неговите много каратови усмивки. След проверката оставихме дошлите преди нас и все още чакащи с оглупели погледи и преминахме по въжения мост, даващ началото на трека.

Почти през цялото време през четвъртия ден от пътуването до Непал ще се движим по поречието на р. Лангтанг, захранвана от глечтера Лангтанг. Пътеката криволичи нагоре-надолу в гора от хималайски бор с рододендронов подлес. По някое време се появи и един бабуин на средата на пътеката, но се стрелна с крясък в гората веднага щом ни видя. С хубави приказки стигнахме до село Домна. Спряхме за по чай, а аз взех един и домашен ябълков пай. Баси вкусотията.Час по-късно вече сме в село Бамбук – мястото за обяд за днешния ден. Както писах по-рано, храната в Непал става много бавно, защото се приготвя на момента. След като поръчахме реших да представя на останалите и 14-ия, и таен член на нашата група – каба гайдичката Яна. На пред-непалската среща в Рила казах на всички, че няма да я взимам, за да мога да ги изненадам. И каква изненада беше само! Всички много се изкефиха – наши, носачи, хората по другите маси, всички. Друснахме едно право на „Пустоно лудо и младо” под обективите на любопитните наблюдатели. Голяма веселба. След обяда продължихме нагоре към село Лама хотел.

Имайте предвид, че това не са села в истинския смисъл на думата. С по-големия туристически наплив на определени места се строят лоджии. Тук първата се казва Лама Хотел. В последствие строежа на новите хотели се извършва около вече съществуващите. Така ‘селото’ приема името на първия хотел – Лама хотел.
По пътя нагоре обещахме на Прем да го научим на право хоро. След пристигането ни и след кратка почивка пак извихме хорото. Всички българи, Прем и носачите, и почти всички работещи в хотела непалци се включиха в хорото. Тези, които не се включиха снимаха. А тълпата от снимащи беше подобаваща – непалци, европейци, японци и много местни деца. Много беше яко.

Снимка: Мишо

Един японец на около 70 (може и непалец да беше) се впечатли супер много от гайдата. Разпита ме за устройството и след обстойните ми обяснения ме попита „А можеш ли да я отвориш да погледна вътре?” Музиката сближава хората и сваля всички бариери, даже и езиковите. Едно малко непалче на около 4 годинки на тръгване си тананикаше ‘Рипни Калинке да тропниме, да са пукат душманине’ ((((-:

Така, в прекрасно настроение, неусетно стана време за вечеря. След вечерята продължихме с песните. Непалците ни пяха Resham firiri. След малко Маги извади игра със кубчета. Девет кубчета, всяко с различни картинки на него. Участниците се разделят на отбори, разбъркват се кубчетата и всеки отбор импровизира история по кубчетата. Бахти смеха!!! Така неусетно стана 22 часа – време за лягане, защото утре ни очакват още 1000 м. изкачване до село Лангтанг, Непал (3440).