Магията на Хималаите Ден 12 – “Изгревно-залезен”

Лауребина Як (3901 м.) – Госайн Кунд(4380 м.)

Будя се в 04:45 от лунната светлина на лицето ми, влизаща през прозореца. Тя отново осветява снежните върхове и създава този типичен за нашето пътуване контраст между тъмното небе, тъмните ниски части на планината и светещите върхове около нас. Мислено се пренасям сред тях за около час, но решавам, че е време за снимки и в 06:20 вече съм навън, въоражен със статив и фотоапарат в ръка. За моя изненада почти всички от лоджията са навън със същата цел като моята. За момент гледката ми наподоби мравуняк със сновящи напред-назад мравчици, търсещи най-добрата позиция за перфектния кадър.

Всички се заредихме в очакване на това, което ще ни предложи слънцето с идването си тази сутрин. А то бе зашеметяващо – уцелиха се изгрева на слънцето и залеза на пълната луна на фона на Мачапучаре, Анапурните и Ганеш Химал. Меката светлина на изгрева и мощната енергия на пълната луна, допълнени от простотата на тишината, прорязвана само от вятъра, създават едно интересно чувство на нищожност и безвремие едновременно. А безгрижието и щастието на този момент все още са ясен спомен в мен повече от година след сполучливото ни завръщане в прекрасната ни родина.

След снимките и бърза закуска поемаме към следващата ни дестинация – свещените езера Госай. Те са свещено място за будисти и хиндуисти, и всеки август там се провежда фестивал. Този ден ще изкачим само около 500 м. денивелация до мястото ни за спане. Това е и най-високата точка, на която ще спим на трека. Би трябвало да сме добре аклиматизирани вече и очакваме всичко да е наред, но никога не се знае. Преходът до хотела е много приятен и ни отнема два часа по почти равна пътека. Взехме по чай и седнахме на столовете пред хотела, за да се насладим на гледката към езерата, и за да изчакаме цялата група да се събере.

След обяд и кратка почивка пак се отправяме нагоре, този път към view point-а над езерата. Преходът е стръмен и кратък, и след пристигането ни на върха някои от нас освен със зашеметяващите гледки се награждават и с нов рекорд – 4663 м. Масивите на Анапурна, Манаслу, Ганеш Химал и Лангтанг Лирунг се виждат от нова, по-добра гледна точка. Височината се усеща значително по-добре от миналия път. Явно сме доста добре аклиматизирани. След 30 минутно съзерцаване на заобикалящия ни свят тръгваме надолу към хотела. Останалите отиват на разходка около езерата, а аз решавам да подремна малко. Часът е малко след 15. Пускам албума на Рут Колева, слагам тапите в ушите, мушкам се в спалния чувал и почти мигновено се унасям.

Събуждам се около 17:30 тресящ се от студ. Изскачам от чувала, обличам всичко, което мога да навлека, взимам два тайлола от аптечката и хуквам към кухнята за гореща вода, тресейки се от конвулсии в мускулите. В коридора виждам Прем, а той се ококорва и пребледнява при вида ми. Хот уотър, май френд, куикли(гореща вода, приятел, бързо!), казвам през тракащи зъби. Той се втурва в кухнята, изстрелвайки заповед на непалски и след секунди се появява с канче гореща вода и няколко зяпачи, които го следват.

Толкова ми е студено и така силно се треса, че не мога да удържа канчето и разливам част водата. Някак я занасям до столовата, разтварям тайлола и го изгълтвам по най-бързия възможен начин, докато прегръщам горящата печка. Малко по малко идвам на себе си и забелязвам, че в столовата има 7-8 непалеца, които ме гледат угрижено. Петнайсетина минутки по-късно вече се чувствам значително по-добре и дори свалям дебелата част на зимното си яке. И Прем е вече видимо по-спокоен. Стресна ме, казва, помислих че е височинна болест. Е, за радост не беше, казвам с усмивка и му благодаря за бързата реакция и загрижеността.

Останалите се връщат очаровани от разходката около езерото. Посрещат залеза навън и влизат, за да чакаме вечерята. За да разнообразим неминуемото едночасово чакане на вечерята започваме игра на песни с Прем и носачите. Първо ние пеем, после те. Първо пяхме ‚Хубава си моя горо‘, после „Китчице“, „Дзън дзън, Ганкеле“, „Водно колело“. Имената на непалските песни не ги знам, но звучеха доста забавно и бяха изпяти с много настроение. Следва вечеря, една бърза игра на ‚Герои‘, и по леглата.

Тази нощ, заради височината беше много студено. Въпреки, че легнах с термо бельо, зимен панталон и дебел полар преживях най-студената си нощ в Непал. Спах на пресекулки цяла нощ и окончателно се събудих в 05:15 с болки в гърлото. Е, поне имах уникалния шанс отново и за последно да се полюбувам на огряните в лунна светлина върхове и езера. След няколко часа тръгваме надолу по дългия, няколкодневен път към Катманду…

Галерия със снимки от ден 12