Лама хотел (2440 м.) – с. Лангтанг (3430 м.)

Днес пак ще тръгнем към 8, което означава ставане в 06:30 със закуска в 7 часа. Днес е и денят, в който ще преминем заветната граница от 3000 м. Очакваният преход ще е около 8 часа и почти 1000 м. изкачване.

Пак ще ходим покрай река Лангтанг, преминавайки през няколко села, за да достигнем до крайната ни точка за деня. Мишо е най-отпред и определя темпото, защото с набирането на височина трябва да се ходи по-бавно заради опасността от височинна болест. По едно време се чува Мишо – хора, на Мусала сме (2925 м.). От тук нататък всяка крачка ще е нова висота за мен. Около 20 минутки по-късно Мишо е спрял на една поляна и се взира в GPS-a. Цялата група се събира и той обявява – 3005 м.ндм.в. За всеки планинар от България границата от 3000 м. има специално значение, защото Мусала е само 75 м по-нисък, и първото преминаване на тази граница е нещо значимо. Направихме си една обща снимка на поляната и…продължаваме напред. На тази височина вече сме над горския фонд и сме обградени само от заснежени върхове.

За обяд спряхме в с. Года табела(Ghoda Tabela – 3030 m.). По традиция хапнах Дал бат – оризът на пара беше перфектен, както винаги; картофите и зеленчуците с къри бяха добре сварени и подправката им беше в много точно дозирана; запареният зеленчук (нещо като лапад) беше нарязан на дълги ленти и оставен леко крехък; сосът от зелена леща беше перфектен – нито рядък, нито гъст.

Сега да добавим усмихнатите собственици, които приготвят и поднасят храната и щастливите хора от групата… Хапваш и литваш към съседните пет-, шест- и седем-хилядници. Близостта с тези гиганти обостря до такава степен сетивата, че нищо от заобикалящия те свят не може да ти убегне. А сцената наоколо може да се опише само с една дума – свобода! Свободата на заобикалящия те простор, свободата на бумтящата в коритото на реката вода, свободата на реещите се над теб грабливи птици, свободата на безгрижието, безгрижието което до момента съм изпитвал само в моя храм и истински дом – планината.

След обяда потеглихме отново по пътеката към крайната ни цел за деня – с. Лангтанг. През цялото време от нашата група се чува смях и така в прекрасно настроение преминава останалата част от прехода. Малко преди с. Лангтанг има манастир, който групата, с изключение на мен и Сашо реши да посети. Ние с него продължихме директно към хотела и се настанихме. А там вече по правило ни чакаха носачите и този път освен багажа ни, със себе си бяха донесли и нашата репутация на много весела група, както и за свирнята на гайда, хорáта и песните от предишния ден. Сашо отиде в банята, а докато чакам своя ред при мен дойде собственикът на хотела. Чул от носачите ни много интересни неща за нас и ме помоли да му посвирим на гайда и да поиграем хоро, за да се докосне до нашата култура.

Също помоли и да си направим обща снимка с него, за да може да си я отпечата и окачи на стената в трапезарията с надпис – Първата българска група в хотел Moonlight, Langtang Village. Обещах, че ще го направим, но на сутринта, защото днешния ден е много дълъг и изморителен.След идването на останалите и след като и те си взеха по един душ, решихме да отскочим до селската мандра, където правят сирене от як. Поръчахме си някакви сандвичи, за да го опитаме – оказа се много вкусно. Тук в роля на преговарящ влезе Теди и с нейните уникални умения да се пазари успя да намали цената от 800 на 550 рупии за бройка сирене. То се продава на капковидни калъпи с големината на Юмрук.Малко след това се прибрахме в хотела за вечеря. След вечерята поиграхме на „Герои”, а носачите пак ни се забавляваха и ни имитираха, лепейки листчета хартия на челата си. Утрешният ден ще ни отведе до с. Кянджин Гомпа (3860м). Преходът до там е кратък – ок. 2,5 часа, но след настаняването в хотела ще се разходим до ледника Кимшунг с цел аклиматизация. Лека нощ 🙂

Галерия със снимки от ден 5-ти: http://bit.ly/1ydvyHb