Магията на Хималаите ден 6-ти “Над 4000 м.”

с. Лангтанг (3440 м.) – с. Кянджин Гомпа (3860 м.)

Денят започва ударно – с право хоро пред хотела, спазвайки обещанието си от предишния ден. Направихме си и общата снимка, която по-късно ще изпратя на собственика на хотела. Така, вече загрели и влезли в ритъм тръгваме по пътеката към с. Кянджин Гомпа(3860 м.). Там имаме три нощувки с ежедневни разходки в района.

Преходът до Кянджин беше приятен, почти по равно и продължи 2,5 часа. Тук, на тази височина, всички от местното население са тибетци, избягали от родината си след началото на китайското нашествие. Това е така, защото Тибет е на около 10 км. по права линия на север от селото. По пътя между Лангтанг и Кянджин имаше много дюкянчета с ръчно изработени сувенири от кости от як и различни кристали, както и гривни от прежда и други джунджурии.

Оставих пазаруването за на връщане, за да не ги мъкна с мен. Село Кянджин Гомпа се намира в една котловина по поречието на р. Лангтанг, котловина обградена на 360 градуса от величествени, няколко-хилядни върхове.Нашата лоджия има вътрешен двор, който създава изключителен уют и в същото време има чудесна гледка към съседните върхове.

Поръчахме ранен обяд, за да имаме време да се разходим до ледника. Аз лично се чувствам доста отпаднал въпреки краткия преход и за това реших да изпера няколко дрехи, ей така да ми дойде силата.Нарамих един метален леген, напълних го с вода, взех един сапун и започнах да търкам разни дрехи под любопитните погледи на носачите и на няколко деца. След малко към мен се присъединиха още няколко човека от групата и така в шеги и смях, докато вършим нещо полезно, обяда стана готов. Хапнах много набързо и полегнах за 20-ина минутки под слънцето. Въпреки, че днес е 01.11 температурата е около 15 градуса, без нито един облак в небето.

Насочваме се към ледника Кимшунг като пътеката ни на излизане от селото минава покрай тибетски будистки манастир. Предвидливо бяхме взели мандалите, които закупихме в Катманду, за да може да бъдат осветени на това място. Оказа се, че в тези манастири няма постоянно пребиваващи монаси. С помощта на Прем, нашия водач, се намери един лама, който беше на 19 години.Той също така беше и водач на една група от Австралия. В туристическия сезон е водач на туристи, а през останалото време се готви за духовен водач – лама.

Влязохме в манастира – ниска дървена постройка с предверие и основна зала. Стените са богато и много красиво изрисувани с различни сцени от живота на Буда и с различни негови превъплъщения, както и с различни житейски сцени имащи за цел да покажат на обикновения човек какво е правилно да се прави по време на физическия живот – да ви е познато?!

В основната зала (наричам я така условно, защото не зная точното ѝ наименование), пред стената срещу входа, има олтар със статуи на Буда. Най-голямата е позлатена – Буда потънал в медитация в стойка лотос със типичното му спокойно изражение на лице. Пред олтара са запалени свещи, представляващи ниски стъклени чашки, пълни с мас от як и някаква друга съставка с фитил в средата. Ламата ни дръпна в ляво от олтара и ни накара да седнем в лотос, и да разпънем мандалите си, след което започна ритуалът.

Прем държеше кандило, от което излизаше дим,миришещ на марихуана.В последствие разбрахме, че това са изсушена тор от як – това е основната суровина за топлене на високото. Но обратно на ритуала, първоначално ламата започна с гърлено пеене, което постепенно премина в нормално пеене на мантри, на съд с вода и чиния с жито. След като освети съдържанието на двата съда, той поръси мандалите с вода и жито. Поръси и нас и околните наблюдатели, попя още малко и ритуалът приключи – да ви звучи познато?! Изживяването беше интересно. Чувствителността на сетивата беше много засилена от кандилото, пеенето, тъмната стая и картините по стените.

По едно време цялото ми тяло изтръпна и загубих усещане за допир със земята. Обсъждайки го с приятели вече тук, в България, някои го нарекоха изтръпване от спиране на кръвопотока, поради неудобната поза за сядане; други го нарекох духовно извисяване; аз лично не мога да му сложа етикет, но чувството беше интересно, много интересно. Прибрахме си вече скъпопценните мандали в раниците, благодарихме на ламата и му дадохме 1000 рупии(10 USD) с благодарност и се отправихме към изхода за няколко снимки на околността на манастира.

След това поехме по пътеката към ледника Кимшунг. След около 45 минутки Мишо пак е спрял и се взира в GPS-а. 4000 м.ндм.в.!!! Всички хора от групата се чувстваме добре. Никой няма признаци на височинна болест. На около 4100 м. поспряхме на една поляна, на която не духаше, за да починем малко преди да поемем надолу към селото и лоджията. На среща ни от ляво на дясно се извисяват връх Кимшунг (Kimshung – 6781 m.), с тръгващият от него ледник Кимшунг (Kimshung glacier); въртейки на ляво погледа попада на връх Лангтанг II (Langtang II- 6581 m.) и властелинът на едноименният природен парк – Лангтанг Лирунг (Langtang Lirung – 7227 m.), с тръгващият от него глетчер Лирунг (Lirung glacier).

Карта на района http://bit.ly/1CE53Wk

Точно над селото ни хвана и залеза. Изтичах да взема статива от стаята и направих няколко кадъра. Това не ще го описвам. Снимките имат стойността на хиляди думи.

С това днешният изпълнен с емоции и изживявания ден приключи. Утре ще се разходим до високопланинското пасище Лангшиша Карка (Langshisha Kharka). Ще вървим почти по равно, но преходът е дълъг – около 8-9 часа в двете посоки. До утре 🙂

Галерия със снимки: http://bit.ly/1D6s0W3