Този съвет може да ви се стори малко абсурден, но кажете ми честно, когато отидете в някой друг град по-интересно би било да се запознаете с неговото настояще или с неговото минало? Всички се чувстваме някак си задължени да ходим по музеи, защото от малки са ни учили, че това ни свързва с културата на едно място и ни запознава най-добре с всички негови особености. Е, не е точно така!
Разбира се, хубаво е да се види това онова, ако ви е интересно или се интересувате от история или изкуство, например. Но от опит ще ви споделя, че когато посещавате едно място за пръв път не трябва да си губите времето, обикаляйки по галерии, защото истинския музей се намира по улиците на града. Нещата, които можете да видите там, хората с които ще се запознаете и ситуациите, в които ще изпаднете ги няма в нито една културно – познавателна сграда. А нима това не са нещата, които наистина си заслужава да бъдат видени и опитани?! Според мен най-добре е да запазите обикалянето по музеи, за някоe от следващите си посещения в града, ако разбира се няма нещо, което ужасно много да си заслужава да се види.
Друга причина, поради която избягването на музеите не е чак толкова лоша идея, е че музеите в Европа са доста скъпи и в много от случаите изяждат солидна част от бюджета, който сте заделили за почивка. Разбира се, има много безплатни музеи, като тези в ЛОНДОН, например, но там хората се тълпят като мухи на мед и ще трябва да отпуснете цял следобед, само за да се вмъкнете вътре.
Когато отивате някъде на почивка, просто бъдете смели и правете това, което ви се прави, а не това което би трябвало да правите. Запознайте се и говорете с хората, накарайте ги да ви разкажат нещо за себе си и страната си, опитайте кухнята им, хванете си градски транспорт и отидете там, където никой екскурзовод няма да ви заведе „защото не било за туристи”.
И разбира се, разгледай музеите в случай, че наистина искате да видите какво има вътре, но не защото просто така са ви казали. Туристическите забележителности далеч не са духа на една държава, а вие искате да усетите именно него, нали? Това ще те направи истински пътешественик, а не просто турист.
Опашка пред музей в Мадрид
И още веднъж искам да кажа – не твърдя, че музеите не трябва да се посещават изобщо, НЕ! Просто смятам, че когато времето ни на едно място е ограничено, е много по-добре да се потопим в атмосферата на самото място, вместо да прекарваме времето си чакайки, където и да е.
Опашка пред входа на “Градината на Мажорел” в Маракеш
Честно да Ви кажа, когато пътувам искам да се губя и да откривам нови неща, да се сблъсквам с непознатото, да се запознавам с нови хора и да общувам с тях, да се опитвам да погледна живота през техните очи. Именно това са истинските моменти, които имат значение за мен и след време се превръщат в спомени. В бедните квартали, села, градове, в бедните държави се сблъскам с истинските човешки ценности и проблеми и започвам реално да разбирам и ценя живота, света и самата себе си. Защото бедните места са истинските, неподправените, екзотичните и интересните.
Процедурата във всеки музей е една и съща – красиво облечени и културни хора, посрещат други добре облечени и културни хора в красива сграда, където се помещават предмети с висока историческа или друга стойност. Именно тук е уловката за мен – “предмети с висока стойност”. Тези предмети, които са си били там и вероятно винаги ще бъдат, докато интересните неща се случват навън. Не съм от хората, които искат да гледат предмети и картини, когато толкова красиви пейзажи чакат да бъдат видени навън. Искам да чувствам, да търся и намирам, да се смея и събирам впечатления.
Опашката пред музея на берберите в Маракеш
Опашка пред къщата на Гауди в Барселона
Не съм историк, не разбирам от изкуство и имам още доста да уча, но разбирам живота по свой собствен начин. Ценни за мен са не предметите в музеите и картините в галериите, а нематериалните и вълнуващите неща, които имат силата да ме разсмеят или разплачат, нещата които ще търся винаги, билото и в бедните квартали.
А музеите няма да избягат. Винаги ще са си там, очаквайки ме с дългите си опашки.
Опашка пред музея на “Мадам Тюсо(Мadame Тussauds)” в Лондон
Опашка пред музея на “Мадам Тюсо(Мadame Тussauds)” в Лондон
Ще се радвам да чуя вашето мнение по темата.
- Ще се видим във Facebook - 1.03.2021
- Нова година, нов късмет, нов проект - 11.02.2021
- Ти да видиш! Какво не знаеш за Швейцария. - 20.12.2020
Аз съм Адриана - пътешественик, екскурзовод и мечтател. Обичам слънцето, непринудените хора, дългите разходки в планината, приключенията, смеха и усещането за свобода, което ми дават пътешествията. С други думи, живея за да пътувам и пътувам, за да живея.
Изобщо не съм съгласна – това, да се запознаваш с местните хора и да опознаваш различни части на града, не пречи да ходиш по музеи. Зависи от музеите. Аз не бих посетила всички, но има някои, които наистина не са за изпускане. А да хвана градския транспорт и да отида в някой бедняшки квартал за какво ми е – това си го имаме и у нас. Отивам, за да се потопя в един друг свят, да видя неща, които другаде няма. Как да не чакам на опашка напр. за музеите на Ватикана? Там има невероятни неща и, макар че ме заболяха краката, никога няма да съжалявам за това време. Старите европейски столици са ценни с историческите и архитектурни забележителности, а иначе познавам достатъчно чужденци и благодаря, не са ми интересни. Отивам, за да видя нещо различно и интересно и да се потопя в друг свят, а не в подобен на нашия.
С ръка на сърцето казвам, че съм напълно съгласна с Адриана ! Много добре те разбирам, защото съм го чувствала много пъти. Била съм на пътувания и от другия тип, т.е. с безкрайното чакане и чакане, и чакане … Не, със сигурност не е моят начин да опозная духа и културата на дадено място! Разбира се, има музеи и като цяло културни обекти, които заслужават да им бъде отделено време, именно защото са уникални и неповторими. Но, Ива , мисля че не разбираш за какво говори Адриана, може би не си го усещала. Всеки е свободен да харесва, прави и посещава местата, които желае, но аз мисля, че да се гмурнеш из улиците на града, да се изгубиш и разглеждаш, това което не е предвидено като туристическа дестинация (която в повечето случаи е свързана с пари) е най-ценният подарък, който можеш да дариш на своето ПЪТЕШЕСТВИЕ ! Просто да полетиш… безценно !!! :):):)
няма как да съм по-несъгласен с написаното в този пост. няколко пъти съм ходил в Алепо и нито веднъж не влезнах в музея. е, вече го няма … гмуркането по улиците на стар сирийски град беше зашеметяващо изживяване, но за музея ми е мъчно не по-малко отколкото за всичко останало, което бе съсипано там.
Пътешествията,според мен,трябва да съчетават всичко: музеи,мнооого ходене по улиците,разглеждане на сгради и паркове,хапване на всички типични за района храни,посещаване на интересни плажове,гори,езера,реки…Когато пътуваме,редуваме активно обхождане на музеи и забележителности с лежерно посещаване на паркове,бирарии и лежане(че и спане) по тревата(предпочитано до езеро или река). Последните години станахме запалени къмпингари в чужбина,където атмосферата е неповторима.Хем всичко е уредено,хем си част от голямо братство.Комбинацията между природа и култура е неповторима!
Трябва да се съчетават двете неща,но за съжаление времето често не достига да се опознае една страна!