След като се запасих с търпение, филми в компютъра, елетронни книги в телефона, храна и всевъзможни пособия за спане, бях готова за 39 часовото приключение по пътя за Керала. 39 часа по самолети и летищата с 21 часов трансфер на летището в Доха. И това ако не е хард кор пътешествие!
Ще започна малко от по-далеч, защото вчера имах странен полет! Най-странния. Един полет с две излитания и две кацания. Полетът беше София – Доха през Букурещ, който обаче беше без прекачване, защото се обслужваше от един самолет. Когато кацнахме в Букурещ (има няма 30 мин след като бяхме излетели от София) всички, за които това беше крайната дестинация слязоха, а останалите трябваше да изчакаме други пътници, пътуващи Букурещ – Доха да се качат, за да продължим заедно.
След минути влязоха чистачи, за да разтребят и подредят създалата се само за 30 мин кочина в самолета за бъдещите пътници. Стюардесите сменяха калъфкките на възглавниците и говореха на висок глас, а пътниците бяха станали, кой за да се възползва от току що измитата тоалетна, кой за да отиде до отворените врати за да подиша чист въздух или просто да се поразкърши малко.
И така, след точно час нови хора започнаха да влизат в самолета. Полета до Доха продължи 4 часа, през които успях да поработя и почти да изгледам един филм. Останаха ми 15-тина минути, до края и дори не ми се слизаше от самолета, толкова беше интересен. Както и да е, всичко това се случи преди 16 часа и половина. От тогава все така си стоя на летището в Доха.
Спах, разхождах се, изядох си сандвичите, които предвидливо бях приготвила още в София, изкарах една работна смяна в WiFi зоната, пих кафе и гледах самолетите, пуснах си още един филм, но го спрях, защото пак заспах, четох книга, запознах се с едно момиче от Испания, после с едно от Америка, правих снимки и обиколих всички магазини по 6 пъти. И след всичко това ми остават още 6 часа до самолета ми до Керала, Индия и града, чието име не мога да изговоря.
“Ще го ДОХАш”, шегуваше се Юрий, когато разбра за геройското ми начинание, но честно казано, не е толкова зле колкото предполагахме. Летището в Доха, предлага всичко необходимо за дори двудневен трансфер.
Ето няколко снимки, които направих преди броени часове:
Леглото-стол, на което спах цяла нощ.
Масичката, на която прекарах близо 5 часа. Всъщност, още стоя на нея.
Тя е разположена в дясно от компютрите на следващата снимка. На нея се вижда още и параван, зад който има столове, пригодени за спане и почивка.
От ляво на компютрите има кът за семейства, който в момента е напълно празен
Точно срещу моята маса има детска площадка
и още едно място за семейства с деца.
Това е огромна мечка със забита в главата нощна лампа, наричана още “модерно изкуство”
Останалите снимки са направени по време на една от разходките ми из летището на Доха.
Някои от вас имал ли е подобни летищни приключения? Много ще ми е интересно да чуя някоя от вашите истории. Може да ги споделите в коментарите, а ако са достатъчно интересни бих могла да ги публикувам в блога, с ваше съгласие разбира се.
- Ще се видим във Facebook - 1.03.2021
- Нова година, нов късмет, нов проект - 11.02.2021
- Ти да видиш! Какво не знаеш за Швейцария. - 20.12.2020
Аз съм имала около 20 часа престой в Милано, по голямата част от него през нощта. Нямахме запазен хотел и цяла нощ висяхме в центъра на града пред катедралата. Дори не на летището, а в града, защото решихме че искаме да го разгледаме.Толкова бавно мина времето, не бих го направила отново!!!
Може би късно попадам на статията, но аз също имах 8 ч престой на летището в Доха през 2014 г.. Това което открих в повече от теб беше спа -центъра на хотела. В него срещу 25$ можех да поплувам в басейна, да полежа в джакузи с прекрасна вода и светлинки, да се изкъпя и преоблека. След това вълшебно преживяване в диапазона от 3 ч. до 6 ч. през нощта направо бях нов човек за предстоящият ми 11 часов полет. След около 20 дни пак ми предстои 9 часов престой там и много се надявам пак да успея да се възползвам от тази екстра, макар и платена. Заслужаваше си!
Здравей и на мен ми предстои престой на летището в Доха как мога да ползвам хотела с басейна за 6 часа
Здравейте,
първо искам да благодаря на Адриана, страхотни статии поздравления чета ги с най- голямо удоволствие. Преди 3 години ми се наложи на мен и на мой много добър приятел да имаме дълъг престой след като пътувахме до Амстердам като полетите ни бяха до Айндховен. Наложи ни се да пренощуваме на летището, тъй като полета ни беше сутрин рано, а влаковете от Амстердам до Айндховен бяха по – късно. При което от летището решиха да ни изкарат от сградата и да ни заключат навън. Преживяването беше много вълнуващото, не само защото се запознахме с две момчета от Вилнюс, който бяха попаднали в същата ситуация. През нощта беше студено въпреки, че беше началото на Август, преживяхме нощта с една бутилка уиски, няколко песни и обсъждане на Социалистическия режим и стана време да се казваме в самолета. Предстой ми пътуване до остров Бали и престоя ми в Доха ще е само 7 часа които очаквам да преминат леко, предвид удобствата които предлага летището.
Здравей, благодаря за хубавите думи и споделянето на случката. Аз се опитвам винаги в неприятни или некомфортни ситуации да си казвам “След време колко много ще се смеем като си спомним”. И винаги е така. Като се настроиш позитивно, вселената ти отвръща. Праща ти нови хора, емоции и отворен магазин, от където да си вземеш уиски :))) Такива приключения остават за най-дълго.
ЗДравейте пътешественици! Сега сме 2019 година. Преживяванията, които прочетох по- горе, не са стресиращи ни най-малко! Това , което мен ме чака е……..24 – часов престой на летището в Шарлероа!!!!!!!!!!! До сега съм имал големи престои, включително през нощта, е, придремвал съм, то е ясно, но чак толкова часове….ммммм, не знам как ще издържа! Прибирам се от Мароко, и прецених, че ще е безсмислено да хвърлям 22 евро за една нощувка в Брюксел /най-евтиният хостел/+ 14 евро билет на отиване + 14 евро билет на връщане, при положение, че трите ми нощувки общо в сносен хостел в Маракеш /Мароко/ са 28 евро! Не чакам съвети., пиша тук, защото, както виждате, има и по-тежки случаи. Все пак, надявам се че ще издържа. 🙂