Летището в Доха, Катар

След като се запасих с търпение, филми в компютъра, елетронни книги в телефона, храна и всевъзможни пособия за спане, бях готова за 39 часовото приключение по пътя за Керала. 39 часа по самолети и летищата с 21 часов трансфер на летището в Доха. И това ако не е хард кор пътешествие!

Ще започна малко от по-далеч, защото вчера имах странен полет! Най-странния. Един полет с две излитания и две кацания. Полетът беше София – Доха през Букурещ, който обаче беше без прекачване, защото се обслужваше от един самолет. Когато кацнахме в Букурещ (има няма 30 мин след като бяхме излетели от София) всички, за които това беше крайната дестинация слязоха, а останалите трябваше да изчакаме други пътници, пътуващи Букурещ – Доха да се качат, за да продължим заедно.

След минути влязоха чистачи, за да разтребят и подредят създалата се само за 30 мин кочина в самолета за бъдещите пътници. Стюардесите сменяха калъфкките на възглавниците и говореха на висок глас, а пътниците бяха станали, кой за да се възползва от току що измитата тоалетна, кой за да отиде до отворените врати за да подиша чист въздух или просто да се поразкърши малко.

И така, след точно час нови хора започнаха да влизат в самолета. Полета до Доха продължи 4 часа, през които успях да поработя и почти да изгледам един филм. Останаха ми 15-тина минути, до края и дори не ми се слизаше от самолета, толкова беше интересен. Както и да е, всичко това се случи преди 16 часа и половина. От тогава все така си стоя на летището в Доха.

Спах, разхождах се, изядох си сандвичите, които предвидливо бях приготвила още в София, изкарах една работна смяна в WiFi зоната, пих кафе и гледах самолетите, пуснах си още един филм, но го спрях, защото пак заспах, четох книга, запознах се с едно момиче от Испания, после с едно от Америка, правих снимки и обиколих всички магазини по 6 пъти. И след всичко това ми остават още 6 часа до самолета ми до Керала, Индия и града, чието име не мога да изговоря.

“Ще го ДОХАш”, шегуваше се Юрий, когато разбра за геройското ми начинание, но честно казано, не е толкова зле колкото предполагахме. Летището в Доха, предлага всичко необходимо за дори двудневен трансфер.

Ето няколко снимки, които направих преди броени часове:

Леглото-стол, на което спах цяла нощ.

Летището в Доха, КатарМасичката, на която прекарах близо 5 часа. Всъщност, още стоя на нея.

Летището в Доха, КатарТя е разположена в дясно от компютрите на следващата снимка. На нея се вижда още и параван, зад който има столове, пригодени за спане и почивка.

Летището в Доха, КатарОт ляво на компютрите има кът за семейства, който в момента е напълно празен

Летището в Доха, КатарТочно срещу моята маса има детска площадка

Летището в Доха, Катари още едно място за семейства с деца.

Летището в Доха, КатарТова е огромна мечка със забита в главата нощна лампа, наричана още “модерно изкуство”

Летището в Доха, Катар

Останалите снимки са направени по време на една от разходките ми из летището на Доха.

Летището в Доха, КатарЛетището в Доха, Катар Летището в Доха, Катар Летището в Доха, КатарЛетището в Доха, КатарНякои от вас имал ли е подобни летищни приключения? Много ще ми е интересно да чуя някоя от вашите истории. Може да ги споделите в коментарите, а ако са достатъчно интересни бих могла да ги публикувам в блога, с ваше съгласие разбира се.

Намери ме в