Магията на Хималаите ден 8-ми “Kyanjin Ri Viewpiont”

С Адриана дълго обсъждахме дали да продължим с публикуването на разказите “Магията на Хималаите” на фона на случващото се в Непал последните няколко дни. Още повече, че все още няма никаква информация за нашите непалски приятели. Само за денонощие мнението ми се промени стотина пъти, повлияно от емоциите, породени от тази трагедия. В крайна сметка взехме решение да продължим с разказите по няколко причини.

Първо и най-важно, до получаване на друга информация ще считам и вярвам, че всички наши приятели в Непал са живи и здрави. Второ, тези разкази описват спомени, много хубави спомени. Трето, пишейки и четейки тези разкази по спомени ние се провокираме да посетим Непал, а това е важно за възстановяването на тази бедна държава. Над 90% от БВП на Непал е туризъм! Не казвам да тръгнем сега веднага или след месец или два, но непалците ще разчитат на приходите от туризъм, за да поправят щетите от бедствието. Междувременно има и други начини да се помогне. По-долу сме поместили линк към проверени фондации, набиращи помощ за пострадалите от земетресението. Молитвите ни са с хората на Непал…
http://www.redcross.bg/nepal
http://www.crowdrise.com/nepalearthquakefund
http://www.unicef.bg/kampanii/Zemetresenie-v-Nepal/35

Следейки редовно новините през последните дни относно земетресението в Непал, вулканът в Чили, сушата в Калифорния и какво ли още не, за пореден път се убеждавам, че ние в България сме родени и живеем в рая. В РАЯ!!! Излез навън, разходи се малко, вдишай от прекрасния и чист пролетен въздух и благодари за това, което имаш. Не е нужно много, за да оценим с какво разполагаме и да осъзнаем как бързо го затриваме. Само тогава обаче можем, ако не да го подобрим, то поне да го запазим във вида, в който е.

Ден 8 – Kyanjin Ri Viewpiont

Кянджин Гомпа (3860) – Кянджин Ри вю пойнт (4600) – Кянджин Гомпа(3860)

Благодарение на ранното лягане се събуждам в 6:15 зареден като пушка. Няма и следа от вчерашните физически несгоди. Днешният ден ще е най-интересният в района по предварителна информация. Ще се пробваме да изкачим връх Кянджин Ри(4696 м.) и след това ще отскочим до съседен безименен връх условно наречен вю пойнт(view point, 4600 м.) с прекрасни гледки към долината на р. Лангтанг от едната страна и към върховете Лангтанг Лирунг, Лангтанг II и Кимшунг с прилежащите им глетчери от другата.

Изкачването тръгва директно от селото, право нагоре по една стръмна и прашна пътека. И днес ударих греда още при тръгването. Издухах си носа и като тръгна тая ми ти кръв, няма спирка, направо не мога да дишам. Спрях, за да полегна за малко като взех едната радио станция в себе си, за да имам връзка с групата напред. След 10-ина минутки им сигнализирах, че тръгвам след тях. Очаква се това да е полудневен трек.

Изкачването върви право нагоре и много бавно… 3900… 4000… 4100… 4200… На всеки 100-150 метра спираме за кратка почивка, а вървейки си поемам дъх преди всяка крачка. В момента вървим в един улей и нямаме никаква видимост наоколо. Решаваме първо да пробваме изкачването на върха. 4300… 4400… 4545… стигаме до превала между Кянджин Ри и вю пойнт, вдигам глава и О! Каква красота!!! Гледката е неуписуема с думи… Лангтанг Лирунг доминира всичко наоколо със своите 7227 м., а насреща ни са Лангтанг Лирунг II и Кимшунг с техните ледници.

Наслаждаваме се на гледките за кратко и поемаме в дясно по заснежения ръб към Кянджин Ри. Още в самото начало ни става ясно, че няма да можем да го изкачим заради снежните петна – нямаме въжета, котки и пикели. И него ще оставим за следващото посещение. Стигаме до 4633 м. и на една малка, но удобна площадка се събираме за снимки. Любо, Теди, Наско, Рени, Сашо, Мишо, Веси и аз. Щракаме се по няколко пъти, хапваме локума, който Маги сподели за „да го хапнете на върха” и тръгваме надолу.

На превала ни чакат Бенджи, Вера и Петя. Присъединяваме се към тях и всички заедно достигаме до вю пойнта(4609 м.). От там има 360 градусова панорама, за чиято красота речникът ми е прекалено беден и ще оставя снимките да говорят вместо мен.

Будистките молитвени знаменца добавят невероятно усещане и цвят на иначе черно-белите склонове и върхове. Снимаме, хапваме и се разпльокваме за 30-ина минутки, след което е време за тръгване обратно надолу. Пътеката на връщане е тази, която използвахме за изкачване. Излязъл е пронизващ вятър, който в комбинация с облещилото се слънце и голямата височина изпиват силите за много кратко време.

Някъде на по-ниско, на около 4000 м. (как звучи само 🙂 ) спираме за по-дълга почивка и аз задрямвам и след събуждането решавам да си филтрирам вода. В следствие на това другите дръпват напред с около 20 минутки и аз оставам насаме с планината. Чува се само вятърът. Има нещо много специално да си сам в планината, винаги съм обичал такива моменти, но тук в Хималаите, размерът на всичко малко плаши. Пускам новия албум на Smallman – Envision, за да се разсея малко от тези мисли. Така, с песен на уста, изминавам останалото разстояние до селото. Днес поставих личен рекорд във височината – 4633 м.ндм.в. И по-важно, за разлика от вчера, днес нямах никакви признаци на височинна болест.

Рекордите са си рекорди, но мръсните дрехи не се перат сами 🙂 Свършвам тази належаща и полезна работа и се отдавам на почивка. Днес е първият ден, в който имаме няколко часа до вечерята след ходенето. Тази сутрин тръгнахме в 8:00 и се върнахме в 15:00. Не е зле като за 1000 м. нагоре и 1000 м. надолу 🙂 Остатъка от деня минава в почивка, четене на книги и писане на разкази. Половината група се събрахме в една „слънчева стая” на втория етаж на хотела.

Снимка: Маги

Стая с панорамна гледка към планината насреща. Харесах си едно бюро и поседнах на него, за да пиша разказа, който сега четеш. След по-малко от минутка се чува китот, който много бързо прераства във всеобщ смях пред моя неразбиращ поглед. Маги насочва вниманието ми към стената в ляво от мен и там виждам: портрет на последния крал на Непал и портрет на Далай Лама обградени от цветя и молитвени флагчета. Казаха ми, че съм приличал досущ на даскал.

Ей такива неща се случват, приятелю който четеш това, когато човек живее мечтите си. Пожелавам на всеки да изпита чувството, което ме съпътстваше през цялото време на това незабравимо пътуване. Утре е денят, в който се насочваме надолу към следващата част от нашето приключение, а именно трекът до свещените езера Госайнкунд.

Галерия със всички снимки от ден 8-ми от пътуването ни до Непал – http://goo.gl/QGrUlW