Мисля, че не е необходино да споменавам колко извесна дестинация е Чешката столица и колко туристи ежегодно минават през нея. Изчисленията на Националния Статистически Институт сочат, че през миналата 2012 година общо 41 643 българи са посетили Прага. Друг е въпросът обаче какво точно привлича нашите туристи към тази приказна дестинация. Преди със сигурност главната причина за посещенията са били историята и архитектурата, но днес нещата като че ли малко да се променили. И как мислите…Кое е водещото нещо, което кара българските младежи да стоят пред компютрите си в търсене на евтини самолетни към Прага? Дано да не е това, за което ще става въпрос в тази статия… 

От началото на 2010 година в Чехия влиза в сила нов закон за наркотиците, който е, може би най-либералният в Европа. По този начин Чехия се превърна в привлекателна дестинация за наркотуристи от съседните страни, защото в Унгария, Германия, Словакия и дори Балканските страни има много по-строги закони срещу консумацията на наркотици.

Освен с 15 грама марихуана, из улиците, в който и да е град в Чехия можете да се разхождате спокойно още с 1.0 g. кокаин, 1.5 g. хероин, 2.0 g метамфетамин, 5 картона LSD или LSD под друга форма, 4 хапчета екстази, 5.0 g хашиш и 40 халюциногенни гъби, без да ви заплашва затвор. 

Допустимата лична доза надвишава три пъти тази в Холандия, където само лица над 18 години могат да купуват и пушат до 5 грама марихуана в така наречените “Кофи шопове”. 

В повечето държави няма точно зададени норми за лична доза. В Германия не ви заплашва затвор, ако ви хванат с леки наркотици за лична употреба. Всеки съдия лично решава дали конфискуваното количество може да се определи като лична доза, или вече е с търговски характер. Но дори ако съдията го прецени като лична доза, пак няма да се измъкнете съвсем безнаказано. Трябва да платите парична глоба и да положите общественополезен труд. 

Законите са почти еднакви в повечето държави от Европейския съюз. България също е неясно какво количество се смята за лична доза. Решението взимат органите на реда. В Китай, Иран и повечето страни от Арабския свят наказанията са много по-тежки. Употребата на всички видове наркотици се наказва със затвор, а търговията – много често със смъртна присъда.

В Чехия обаче продажбата все още остава наказуема. Няма определени места, откъдето може да си купите леки наркотици. Търговията се извършва само „на черно”. Властите твърдят, че са приели този закон не за да улеснят дилърите, а потребите.

И кой би предположил,че най-голямото впечатление, с което ще запомня Златната прага ще бъдат наркоманите в централната част на града.  Едно минаване около централната гара е достатъчно да се отвратите от случващото се около нея. За около 30 секунди ще видите най малко 5 души да приготвят своите хероинови дози. И не че не съм виждала наркомани , и не че не съм свикнала да ги срещам на всяка крачка, но не бях подготвена да виждам боцкащи се изпаднали младежи в самото сърце на чешката столица… Ще се опитам да ви преразкажа каква беше картинката по време на посещението ми в Прага през Април 2013 година. 

 Предполагам, че всеки от вас е виждал най-известната забележителност в Прага, ако не на живо, то поне на снимка. Да, това е Карлов мост, един от най-известните мостове е Европа, а вероятно и в света. Измежду скулптурите, разположени по цялата му дължина може да видите много продавачи на сувенири и много просяци. Всички тези просяци са все млади хора, облечени с мръсни дрехи и почти всички имаха по едно куче за компания. Първоначалната ми реакция беше: “Защо по дяволите тези млади хора стоят на моста и просят?”, “Защо не са на работа?” Всички тези въпроси ме доведоха до отговора – “Еми, да бяха наркомани”

Така изглеждаха младите, изпаднали жители на Прага, които без никакво притеснение просеха милостинята на преминаващите туристи. 

 След като постояха известно време на моста, просяците от всички крайща на моста свормираха малка групичка и бързо закрачиха по малките улички на града. Любопитството ни ни накара да ги последваме…Въпреки, че беше почти невъзможно да ги следим, заради миризмата, която се носеше след тях…

Крайната точка, до която местните жители ни отведоха беше не някой краен и тъмен кваратал, а напротив – Централна железопътна гара на Прага.  

От другата страна на гарата се намираше парк, който сигурно някога е бил прекрасно място за разходка, но сега изглеждаше почти невъзможно да минеш от там без да изпаднеш в размисли за смисъла на живота, виждайки всички грозни хора наоколо

Ето ги и нашите приятели от моста

В този парк за около минута може да видите поне 4-ма души, приготвящи своите хероинови дози.

И тази гледка не е случайност…

Нито пък тази…

О най-големият парадокс – централното районно управление се намира точно до въпросния парк.

Чесно да си призная, побиваха ме тръпки, когато минавах близо до гарата през деня, за през нощта да не говорим.

И така… Не ми се мисли какво ще стане ако легализират наркотиците у нас!