При едно самостоятелно организирано пътуване много наши съотечественици имат едно слабо място – това са езиковите навици.

Още в самото начало ще кажа: аз съм за изучаване на чужди езици и подобряване на навиците за комуникация на чужд език. От друга страна, веднага искам да определя ясно позицията си: смятам, че незнанието на чужд език не трябва да бъде критично препятствие при пътуване. Освен това всяко пътешествие ще ти даде мощен тласък за изучаване на езика. Това потвърждава опита на стотици други пътешественици, които след пътуване из Европа отиват на езикови курсове. Така и трябва да бъде, защото умението да общуваш при пътуване повишава качеството на почивка ти.

На какво ниво трябва да бъде английският ти, за да преодолееш успешно всички бариери на всекидневното общуване по време на пътуване?

Тук се появява един момент, за който много хора просто забравят. Работата е там, че английският език за всички европейци (освен за жителите на Великобритания) е толкова чужд, колкото и за мен и теб. Съвсем несправедливо е да смятаме, че цялото население на Европа говори английски. Това не е вярно!

Само няколко ограничени групи от населението на Европа говорят английски: например студентите и активната младеж, хората, заети в туристическия сектор, хората, въвлечени в международния бизнес и т.н. По принцип туристическият живот може да ни среща с втора категория хора – в хотела, ресторантите, музеите и т.н. Тези хора наистина владеят много добре английски, тъй като знанието на чужд език освен всичко друго е и изискване при приемане на работа. Няма смисъл да се мерим с тях във владеенето на английски. 

А по какво или по кого да се ориентираме? Ако твоето ниво на английски е ниско и се чувстваш несигурен в чужда езикова среда, за начало трябва да си поставиш съвсем ниски цели: просто да излезеш от езиковия ступор, да преодолееш смущението си и да започнеш да общуваш.

Тук виждам два аспекта – психологически и лингвистичен. Ще започна с втория, лингвистичния.

И така, аз съм абсолютно сигурна, че първите ти пътувания в Европа не трябва да служат за упражняване на езиковите конструкции, които си научил преди много години. Въобще можеш да забравиш всички конструкции, напълно да забравиш граматиката и да ползваш съвсем опростен език: съществителни, междуметия и неопределени форми на глаголите. Европейците, за които английският също не е роден, ще те разберат веднага. А около теб ще има толкова много пришълци, които не знаят английски, че никой няма да забележи липсата на граматика във твоите конструкции.

Житейската истина е следната: за да общуваш с други чужденци на език, чужд за всички ти трябва набор от думи, а не граматически правилни фрази и конструкции, защото общуването е смислово, а не езиково. Имай предвид това, когато влизаш в контакт на английски в Европа: затова употребявай просто думи, описващи твоите потребности и на първо време не мисли за граматиката.

Сега да поговорим за психологическия аспект на езиковата комуникация. Още една причина за езиковия ступор е естествения човешки страх да не бъдем смешни.

Защо не говориш на чужд език?

Ако спреш за минута и помислиш по този въпрос, отговорът ти най-вероятно ще е нещо от рода: „Страхувам се, че няма да ме разберат. Страхувам се да не изпадна в неловко положение. Страх ме е, че ще ми се смеят”. Наистина често ни се струва, че ако говорим на лош английски, няма да ни разберат и ще изглеждаме неловки или смешни. Според мен този аспект се преодолява значително по-трудно, отколкото лингвистичния. Тук аз лично направих откритие, което безусловно няма да е новост за теб, но в дадения разговор смятам, че е много важно да го обсъдим.

И така, тайната за преодоляване на страха да се окажем в неловко положение във връзка с лошото владеене на английски е следната: абсолютно всеки човек мисли за това какво ще помислят другите за него и няма ли да му се смеят. Затова той просто няма време да мисли колко смешни или неловки изглеждат другите около него. А това значи, че всеки когото срещаме по пътя си по време на пътуване, по принцип няма време да анализира изглеждате ли неловко точно вие, когато говорите английски. Повтарям, в най-различни ситуации ние често мислим какво мислят другите за нас, затова просто нямаме време да мислим колко смешни и нелепи изглеждат другите. Така става с повечето хора. Това е психологическа особеност на човека, свързана с навиците му на социализация. Т.е. всички ние се страхуваме от това, което въобще никога не се случва в живота, тъй като почти никой не мисли за другите, а всички мислят само за това, което ще си помислят другите.