Попитай местните! Анелия и Пламен за носталгията, българите и изкуството в Чикаго

Анелия и Пламен са двете половинки на талантлива, можеща, успяваща и усмихваща се двойка, представляваща малка частичка от българското общество, съставено от хиляди(вече сигурно и милиони) българи, избрали за свой дом американския град Чикаго. Двамата са основатели и автори на онлайн списание, носещо гръмкото име “Българка”, но това не е всичко. Какво ги прави по-различни от останалите, как живеят и какво интересно имат да споделят за живота в Чикаго, вижте в следващото интервю.

• Кои сте вие? (кратко представяне)

Ние сме Анелия и Пламен. Родом сме от гр. Сливен. Занимаваме се с всичко в сферата на изкуството. От музика до арт класове, рисуване, изработка на линогравюри,  арт инсталации и списание “Българка”.

• От колко време живеете в Чикаго?

Тук живеем вече 9 години

• Защо решихте да се захванете със списание “Българка”? 

Имахме нуждата. Списание Българка показва другата страна на монетата. И двамата вярваме, че заедно можем повече и, че това е една от особеностите и липсите на нашите общности по света. В момента екипът ни е съставен от седем уникални индивидуалности, които вярват също като нас в запазването на Българската автентичност по света и уединението на една рядка и  вечна култура – единствена по рода си и незаслужаваща да бъде забравена.

Българка е списание създадено не само, но предимно за българите пръснати по света. Почти във всяка държава има една мини или не толкова малка българска общност, като ги съберем всички си става една цялостна България. Не обичаме да разделяме нацията си на емигранти и не имигранти, като вярваме, че можем да сме жители на света и Българи преди всичко. В списанието пишем за културните събития по света, като обръщаме по специално внимание на тези талантливите, успяващите, които не се страхуват да бъдат себе си. Особено внимание отделяме на българските обичаи и традиции, като не искаме да ги забравяме, а понякога живеейки извън Родината се случва. Обръщаме специално внимание и на здравето, като основен приоритет на повечето от нас.

Местенето в друга държава не е предателство, всеки има различна и уникална причина да го прави. Понякога животът на вън е суров и неприветлив, а с Българка бихме искали да напомним за топлината, общността и позитивните емоции.

• Предполагам, че работите  и нещо друго, за да се издържате. Какво ако не е тайна? И как изобщо намирате време да пишете в списанието?

Освен артистичните ни занимания преподаваме креативни класове за деца. Преди около 3 години се зароди идеята за класовете и малко по малко се доразви с времето.

В класовете си включваме, както идеята за изкуството във всичките му форми, така и идеята за запазването на околната среда, подобряването на общуването и работата в екип. Освен класовете организираме летни и зимни лагери, като не пропускаме възможността да работим с нашата групичка от български деца, които са уникални и ни мотивират изключително много. Донякъде идеята за Българка се зароди и заради тях. Намираме време за писане единствено, защото избрахме това да ни бъде приоритет и сега работим концентрирани и следваме собствените си убеждения.

• Един много важен въпрос. Остава ли ви време за пътешествия?

 Добър въпрос, да! За жалост, в момента не толкова, колкото ни се иска.

•  Не знам дали сте чували лафа, че Чикаго е седмия по големина град в България, следван от Люлин. Наистина, огромен брой българи живеят там. Има български магазини, заведения, вестник, бира. Защо точно Чикаго? Кое е нещото, което привлича толкова много българи?

Точно това. Има много българи и интегрирането е може би малко по лесно.

• Разкажете нещо повече за емиграцията в Америка.

 Анелия: За мен местенето в Чикаго беше сравнително лесно, тъй като семейството ми вече живееше тук. Нямам конкретно интересно или полезно нещо на ум. Лично аз не бих искала да мотивирам повече хора да се местят от България.

Пламен: А аз не исках да си оставя любовта някъде из щатите

• С кого общувате предимно – с българи или с американци?

Предимно с българи, няма как да избягаш от себе си особено в град, в който понякога се чувстваш почти като в България. Общността тук е голяма и българска реч може да се чуе почти навсякъде, което е малко плашещо понякога.

• До колкото знам, Чикаго е един от най-опасните градове в САЩ? Когато бях там по радиото постоянно съобщаваха колко души, къде са застреляни. Чувствате ли се застрашени по някакъв начин?

Не се чувстваме застрашени, както и не слушаме радио и не гледаме телевизия. В една силно бюрократизирана и филмирана страна като Америка можеш да видиш всички страни и може би е по скоро избор, който правиш с начина, по който живееш живота си.

Има си и опасните територии, както и махалите в България, но нормални хора там не ходят, та и ние така. В града и по кварталите е сравнително спокойно, колкото повече се отдалечаваш от града и навлизаш в кварталите толкова повече се усеща въпросната идея за тукашната им “Американска мечта”, правите улици и прекалено структурирания и монополитизиран начин на живот, който на нас лично не ни допада особено.

• Носталгия?

Носталгията е неизличима, най много ни липсват семейството, планините и музиката. Не бихме искали да пропуснем морето, но за съжаление от него много не е остaнало.

• Три неща, които трябва задължително да бъдат видени в Чикаго, освен High Tower и езерото

Едно от нещата е разходка по реката с лодка, която продължава около 90 мин. Групата навлиза в града с лодка по реката. Интересно е как се движиш сред огромните блокове в една малка лодка и виждаш гения на човешкия мозък в архитектурата. Сградите са удивителни. Дали са нужни е друг въпрос. След това лодката се изкарва в езерото за панорамна гледка на града. Интересен момент е когато отворят огромните шлюзове на езерото и тонове вода се изсипват в реката за да може една лодка да излезе.

 Абсолютно задължителна е разходката по театрите, операта и библиотеките в Чикаго. Градът е, наистина пълен с изкуство.

Аквариумът, Планетариумът и Музеят. И трите сгради са разположени на брега на езерото и са на много близко разстояние една от друга. В музея могат освен истински скелети на цели динозаври да се направи разходка и през цялата еволюция на човечеството.

Лятото в Чикаго се случват много улични, арт фестивали, водни и въздушни както и огнени. Едно от тях в Full Moon Jam, при който всеки месец от ранна пролет до късна есен, на пълнолуние се събират големи групи на брега на езерото и танцуват с огън, радвайки се на пълната луна.

• За какво трябва пътешествениците избрали Чикаго за своето следващо пътешествие да бъдат подготвени.

 Нямаме конкретно нещо наум. Живота тук е сравнително спокоен и уреден. Американците  в Чикаго са свикнали с разнообразният вид туристи, покрай многото бизнес – “Експота” и освен това хората тук са сравнително отворени за случайни разговори на по биричка.

• От кога не сте се прибирали в България?

Анелия: Две години.

Пламен: Аз се прибрах преди два месеца.

• Опишете България и Чикаго с по една дума

Трудно е да се опишат с по една дума. Може би дом и за двете.

• Ще ме поканите ли на по бира, следващия път, когато реша да мина през Чикаго? 🙂

Разбира се! Добре си ни дошла. Тук барове да искаш.
Винаги сме се смели на американците, че пият по една бира и се напиват, а тук има такива бири, че и половин ти стига, при което изключително разнообразие и вкусове.

• Какво искате да ви донеса от България, когато дойда в Чикаго?

Домашна ракия и мед.