Едни от най-живописните маршрути в Индия, а и в целия свят според мен, минава през планинските местности на индийската област Керала и района на град Мунар. Там е толкова зелено и красиво, че свят ти се завива да въртиш главата си на всички посоки, опитвайки се да хванеш добър кадър с фотоапарата, докато не разбереш, че където и да го насочиш ще се получи снимка за списание.
Всъщност, вълнуващата историята на чая в Индия започва през далечния 19-ти век, месеци след опиумната война между Великобритания и Китай, когато британците донесли вълшебното растение по тези земи. Малко по малко индийците започват не само да произвеждат, а и да консумират напитката в ежедневието си.
Днес Индия е най-големият производител и консуматор на чай в света, като до 70 % от всичкия чай на света се консумира на субконтинента. Парадоксално е, че качеството на чая, което местното население пие е много ниско. Това е така, защото в миналото при производството на чай в големи количества се е отделял т.н. “чаен прах” (нискокачествен чай), който хората са били затруднени да изнасят, заради разликата в цената. Именно за това са започнали да зареждат местните магазини и пазари с остатъците от чая, с който са снабдявали Великобритания.
Високите дървета, които се забелязват навсякъде измежду чаените плантации и отлично съжителстват с чаените храсти са от вида “сребърен дъб”. Тези дървета се засаждат умишлено, за да правят сянка и поддържат влажността на почвата.
Технологията за бране на индийския чай е същата, като навсякъде по света. На всеки 15 дни се откъсват трите листенца от връхчетата на чаените храсти. Берачите, които работят в района на Мунар Керала взимат по 4 $ за 12 кг набран чай. За всеки килограм над нормата за деня взимат по близо долар. Обикновено жените берат по 17 кг чай на ден, което си прави една прилична заплата на ден.Освен заплащането, работодателят осигурява на работниците си квартира и образованието на децата. За това ако пътувате с кола из криволичещите пътища на Керала ще забележите къщи, като тези на долната снимка, където берачите живеят.
Ръчното бране на чая е най-качествения метод познат до момента. Понякога се използват и машини, които за един час могат да свършат работа, колкото 20 жени за един ден. Всъщност, единственото, което технологичните иновации не могат да предложат на чаените производители е качеството.
В южната част на Индия се произвеждат предимно три вида индийски черен чай: Дарлиджинг – лек; Асам – много силен; Милгири – средно силен и нискокачествения прахообразен чай, за който стана въпрос малко по-рано. Именно процесът на преработка на този вид чай е показан на видеото в края на поста.
Latest posts by Адриана (see all)
- Ще се видим във Facebook - 1.03.2021
- Нова година, нов късмет, нов проект - 11.02.2021
- Ти да видиш! Какво не знаеш за Швейцария. - 20.12.2020
Аз съм Адриана - пътешественик, екскурзовод и мечтател. Обичам слънцето, непринудените хора, дългите разходки в планината, приключенията, смеха и усещането за свобода, което ми дават пътешествията. С други думи, живея за да пътувам и пътувам, за да живея.
Много красиви снимки, представям си на живо колко е пракрасно! И много интересна информация за чая =)
-Сианна
Благодаря Сианна! :)))
Happy to see your blog about Kerala.Enjoying your blogs very much.
BTW the name of the place you visited is Munnar (means -three rivers referring to its location at the confluence of the Mudhirapuzha, Nallathanni and Kundaly rivers) and not Munari.
Most of the tea workers in Munnar are Tamils (belonging to the neighbouring state of Tamilnadu)
Also the three varieties of tea are Darjeeling (a town in West bengal state famous for its fine tea),Assam (a NorthEast Indian state famous for its tea) and Nilgiri(meaning ‘Blue Mountain’ referring to the mountains where its grown).
Its true most locals drink the low quality ‘dust tea’.But the upper middle class and the rich drink only ‘leaf tea’ which is the high quality variety.
Glad to know you liked Kerala.Hope you return soon.Keep Blogging!!!