Магията на Хималаите Ден 11 – “10 часа ходене и 1400 м. изкачване”

Туло Сябро(2500 м.) – Лауребина Як(3901 м.)
На тръгване се сбогуваме с Чесум Лама, с пожеланието скоро да се видим пак. С нежелание напускаме хотела и тръгваме по стръмната пътека нагоре. Днес е някакси странно. Дали, защото сме на ниско(2800!) не знам, но нямам енергия, потя се изключително много и в следствие на това настроението ми е със знак минус. Реших да се забавя с минутка-две от основната група, за да остана сам с планината.

Вървим нагоре покрай нивите на хората в селото, само и много стръмно нагоре. Всяка крачка е трудна и имам чувството, че съм си сложил тежести на краката. Вода се лее от мен и дискомфорта се увеличава с всеки изминат метър. Отдавам това си състояние на по-ниската височина, по-високата температура, повечкото храна вчера и бирата, която пихме вечерта. В планината, при такова тежко натоварване, всичко оказва влияние на състоянието ти, особено на тази височина. След около два часа стигаме до първата чаена къща. Тя е кацнала на едно било и има 360о гледка към Ганеш Химал и Лангтанг.

С гледката и двата ментови чая настроението пак е в нормални граници. Има една голяма сватбарска маса, която събра цялата група. Някой каже смешка, друг допълни с друга, цялата група се засмее и така всичко неприятно се заменя със щастие. С такива хора всичко е прекрасно.

От чаената до мястото за обяд имаме пак 2 часа ходене, но този път по равно и в гора – огромна, гъста, вековна гора от гигантски хималайски борове и големи рододендрони за подлес. Разходката е прекрасна. Въздухът и енергията в гората са съвсем различни. Това е моето място – гората. Обичам чукарите, обичам и хората по селата или хижите в България, но гората, ееех гората… ама това е сигурно, защото съм израстнал по стрелчанската част на Средна гора.

По цяло лято обикаляхме из дъбовата гора там, ‚изследвайки‘ множеството тракийски светилища в района. А за там какви разкази има, но тях друг път, сега сме в Хималаите. Всички в групата споделяме тази любов към гората и с Вера и Дени забавихме ход, за да се й се полюбуваме.

Боровете са толкова големи, че когато се опитахме да прегърнем един, трима не бяхме достатъчни. Величествено и смиряващо! Срещнахме трима американци, които бяха нахилени като нас, разменихме по няколко думи за приказната гора и се сбогувахме. След малко настигаме останалите, спрели да ни чакат с неспокойния Мишо насреща. Неспокоен не е точната дума, защото него много трудно можеш да го видиш в такова състояние. Шапка ти свалям за това, Мишо.

Тръгнали сме с най-добрия водач в това начинание. Обещаваме да не изоставаме толкова и поемаме отново напред. Около два часа след тръгваннето ни от чаената стигаме до Синг Гомпа(3300м.), мястото ни за обяд. То изглежда празно. Спираме в първата лоджия и избираме обяда си. Тъй като не ни очакват, а и нямат други туристи, приготовлението на обяда отнема повече от очакваното. Ние сме в една стая на втория етаж, обградена с прозорци от три страни. За съжаление има някакв облак, който се е спуснал ниско над склона и крие далечни гледки, но за кратките моменти, в които се вдига можем да видим колко е стръмно надолу. Сега започвам да разбирам състоянието си от сутринта. Чакахме обяда си два часа, но на ден 11 това не ни прави впечатление. Излползвах времето, за да подремна малко.

След обяда тръгваме към Лауребина, където ще нощуваме днес. Там сме за около 2,5 часа като за целия ден ходенето ни е 10 часа с 4 часа почивка. Стигаме в Лауребина точно по залез. Това село(не съм убеден, че е истинско село) има изключителна панорамна гледка. Насреща ни са масивите на Анапурна, Манаслу и Ганеш Химал, а от страни е и нашия приятел Лангтанг Лирунг с масива си.

Вчера Чесум ни каза, че в нашия хотел ще бъде съпругът й Канча Лама. Той е непалец от тибетски произход и е будистки лама. Когато започнахме да я питаме за будистки обичаи тя ни каза да питаме него. Прякорът му е Разговорко(Bla Bla) – обещаващо, нали.

Тук ще си позволя да вметна линк към Уикипедия, защото не мога да претендирам, че помня нещо точно и, за да няма обидени, ето инфо за будизма. Естествено съвсем друго е тибетски лама да ти разказва тези неща.

Вечерта има пълнолуние и всички околни върхове светят от луната. Хора, трябва да видите тази магия… галерия

Бележка на автора: Оказа се,че  информацията в картата на парк Лангтанг, която съм закупил от Катманду, не е съвсем вярна. Туло сябру се намира на 2200 м. ндм. в. Което означава, че денят е “10 часа ходене с 1700 м изкачване”. Извинявам се за техническата грешка.