Две седмици от пътешествието си в Азия решихме да прекараме в град Корон, Филипините с идеята, че това е райско малко градче на брега на океана, където ще пием фрешове, ще работим по проектите си и ще се се печем на плажа.

Обаче…

Снимката от ляво показва как изглежда Корон в Google Images, а тази от дясно – как изглежда на практика.

Винаги внимателно проучвайте дестинацията, която планирате да посетите! Плановете се наредиха, така, че сме тук стабилнo за две седмици, и наистина се потопихме в бита и културата на местните.
Е, само в бита, за култура не става и дума. И какво да очакваме, местното население доскоро се е занимавало само с растениевъдство и риболов, а сега има тълпи туристи, защото някое списание, или там предаване, класира Филипините сред най-красивите места на замята.

Да, в този пост ще се оплакваме.

Разочарование номер 1 – тук няма плаж!
И наблизо няма плаж. Най-близкият е на съседния остров, 20 минути с лодка, която трябва да наемеш на пристанището.

Разочарование номер 2 – тук не е евтино!
Фрешовете за по 4-6 лв., елементарно ястие с ориз започва от 6лв. Нещо по-прилично – 10. За Азия това е страшно много.

Разочарование номер 3 – тук не е хубаво!
Местните нямат представа от privacy, чистота, шум, комфорт. Въобще като цяло не бих ги нарекла особено адекватни.

Privacy:
Където и да отидем сме център на вниманието. Да, не ни се случва за първи път. В Индия ни се е случвало да ни заклещят до стената, за да се снимат с нас, а в Шри Ланка майки с малки деца да ни гонят и да ни молят да говорим с децата им. Тук обаче местните не са толкова по детски наивни, а някак си натрапчиви и неприкрито надменни. Не се притесняват да те сочат с пръст, да те разглеждат от глава до пети, да те обсъждат на филипински и да ти се смеят открито. Няма проблем да седне срещу теб и да те разглежда като изкопаемо. Или да наднича през прозореца. Още първия ден си сложихме импровизирани завеси на прозореца в стаята, защото една от служителките на гестхауса простираше без да гледа – очите ѝ бяха в нашата стая.

Чистота:
“Чисто” е много относително понятие тук. Хранителен магазин може да тъне до колене в мизерия. Кирлясали маси в ресторант е нормално. За тоалетните да не говорим. И това са местата за туристи, какво става в техните домове ме е страх да си представя.

Придвижване:
Улиците за безумно прашни и шумни, тротоари няма – принуден си да маневрираш между движещи се триколки, мотори и камиони. Правила няма, ауспуси също. Вместо тротоари има широко отворен мръсен канал, улиците не са осветени – ако случайно паднеш и се порежеш можеш да станеш рекордьор по количество зарази и инфекции. Всички ти предлагат да си хванеш такси, но решиш ли да го направиш се почва – абе то е 10 песо на човек, ама капацитета ми е 5 човека, ще трябва да ги платиш всичките и т.н.
Всъщност, в повечето Азиатски градове е така…

Комфорт:
Азиатеца има много размити представи за комфорт.
Светлината е винаги от най-евтините премигващи енергоспестяващи светодиоди, които светят с една бяло-синкава светлина като в моргите и ти причиняват главоболие още след 10 минути.
Климатика задължително е насочен в главата и пуснат на минимална температура.
Няма проблем в пълно кафене да извадят чук или трион и да започнат някакъв дребен ремонт.
Или, примерно, в хотела да изкарат маса с караоке в коридора между стаите и да пеят от сутрин до вечер.

Обслужване:
Нито една лодка, нито един автобус не тръгва на време. Нито един магазин, нито едно заведение не отваря на време.
2 пъти си поръчваме екскурзия, и двата пъти ни забравиха. И това не е шега – стоиш като идиот пред офиса на туристическата агенция и се чудиш – забравиха ли ни, или просто закъсняват? Обикновено е и двете. Нормално е ако си се разбрал на разходка с лодка в 8, тя да тръгне в 9:30 след много разправии и нерви.

Местните:
Местните, така да кажем, послъгват понякога.
Бавна лодка между градовете пътува 7 часа, те могат да ти кажат че е 4.
Продадоха ни хайкиниг тур с двама гайдове, който вместо 3 часа и половина беше час и половина.
Продадоха ни тур от 7 сутринта, който се оказа че няма право да тръгне преди 8:30.
Опитаха се да ни вдигнат цената на нощувките в хотела, когато разбраха, че искаме да си предплатим за 10 дни напред.
Могат да те излъжат че има Wi-Fi в заведението, за да седнеш и да си поръчаш.
Могат да забравят да ти върнат част от рестото, или цената на стоката изведнъж да скочи двойно.
Може цената в менюто да е различна от тази в сметката накрая, трябва да се проверява.

Общо взето Филипинците прилагат всякакви “курортни” пинизи, а след това ти се смеят в лицето.

Не ме разбирайте погрешно. Районът около Корон е уникално красив, а плажове като тукашните се срещат само по филмите. Обаче… ако все пак вятърът ви отвее насам, останете най-много 4 дни, а не като нас 14 :)))