Карането на ски извън границите на нашата страна си е истинско предизвикателство, съчетаващо в себе си емоцията от карането по нови писти, пътуването в чужди държави, запознаване с техните стандарти, манталитет и традиции в практикуването на зимни спортове. Често условията, които предлагат световно известните курорти са на много високо ниво, а цените им са поносими, дори и за българския джоб.

Пътуването ни започна на 9ти март 2012 година от град София. Цената, която заплатихме беше 279 € с включени 7 нощувки, лифт карта за 6 дни и пътя с автобус от Белград до Австрия. Тази цена беше обявена от един сръбски ски клуб – http://www.skimanijaci.com/ , към които ние се присъединихме. Транспорта до Белград струваше отделно 75 лева в двете посоки. Бяхме наели автобус от България, който да ни закара до мястото от където тръгваше другия. От България тръгнахме около 45 човека от България, след което към нас се присъединиха още горе-долу толкова сърби.

Багаж

Първото нещо, което трябва да вземете в предвид преди да тръгнете на ски извън страната е, че багажа, които ще ви е необходим е наистина Многооо като количество.

Това е багаза на 3 ма човека за 10 дни, Всеки от нас носеше ски, ски обувки, щеки, голяма раница с дрехи и малка пътна раница. Освен това имахме голям общ сак с храна. Би било добре ако ограничите максимално багажа си , въпреки, че в този случай тази задача , не е толкова проста. Автобусът ни от София едвам събра багажът на всички.

Бутилките от енергийни напитки на снимките бяха пълни с ром, други с ракия, а трети с вода. Беше забавно, защото всички бутилки бяха черни и постоянно се обърквахме.

Маршрутът

Разстоянието, което изминахме до Белград с автобус беше 398 км, което се равнява на почти половината път до крайната ни точка. От Сърбия до Австрия или по-точно до Bad Kleinkirchheim изминахме останалите 650 км. Границите, които преминахме са 4 : България-Сърбия; Сърбия – Хърватска ; Хърватска – Словения; Словения – Австрия;

Стигнахме в Белград през нощта и единствения проблем беше, че целият багаж трябваше да се прехвърли от единия в другия автобус . Отне ни около час, час и половина.

Това беше сръбския автобус, в който се прехвърлихме в Белград

 Маршрута, по който минахме не беше особено живописен да не кажа никак, защото се състоеше единствено от магистрали, бензиностанции и граници. Докато пресичахме тези граници, впечатление ми направи сходството не само в езиците на различните страни, но и това между техните флагове.

Това са знамената на Сърбия, Хърватска и Словения

Общия брой километри, които изминахме беше около 1, 060 км, който взехме за 17 часа, в това число включвам прехвърлянето на багажа по автобусите, които сменяхме –около час , час и половина и всички почивки, които правехме.

Когато влязохме в Австрия разбрахме , че няма да има особенно много сняг. Остана да се надяваме пистите и съоръженията да работят и да са добре поддъжани.

 Хотелът

Хотелският комплекс, в който ни настаниха се наричаше Kirchlaitn –  http://de.kirchleitn.com/ Той се състоеше от къщички, като тези. Във всяка една къщичка имаше по 4 или 6 апартамента , в които спокойно се събираха 6 човека. Интересното беше, че хотелът беше разделен на две част, които се намираха на една спирка разстояние един от друг. Една част беше обособена специално за деца, в която предполагам е имало всякакви аниматори и забавляния за малките. Ние се намирахме в другата част.

Хотелът ни беше доста отдалечен от центъра на курорта, но за сметка на това пред него имаше спирка, на която  30 минути имаше автобус. Долната снимка е направена от тази спирка.

Апартаментите разполагаха с една спалня, една стая с две легла, хол, в който спокойно можеха да спят двама, та и повече души. Освен това имаше отделено място в хола, което играеше ролята на трапезария и оборудвана кухня, в която имаше тиган, тенджери, много вилици, лъжици, ножчета, котлон, хладилник и др. Нямаше обаче фурна и миялна машина (въпреки, че беше допълнително упомената в описанието на стаите) В средата на стаята се намираше голяма керамична пещ, която се палеше с дърва. Ние така и не я запалихме, защото беше много топло.

Градът

Курортното градче, в което бяхме отседнали беше толкова тихо и спокойно, че чак изнервящо. Нямаше нито много туристи, нито млади хора, нито интересни места, които можеха да се видят.  Явно австрийците се опитваха да насочат вниманието на туристите изцяло върху карането  по пистите.

В курорта имаше два магазина, които се намираха един до друг – „Billa“ и „Spar“.  Нещата, които се продаваха в тях не се различаваха от стоките по нашите супермаркети. Искахме да си купим нещо различно за ядене, но нямаше почти никакъв избор, освен разбира се различните видове вурстове. Иначе цените на продуктите бяха горе-долу, колкото у нас – килограм свински врат за около 4 €.  Плодовете и зеленчуците, които се продаваха като цяло бяха ужасни – безвкусни и твърди.

Пистите

Общата дължина на пистите в курорта Бад Клайнкирхейм, които се намираха на територията на курортното градче бяха дълги 100 км. Както и предполагахме пистите на курорта бяха много добре поддържани. Всяка една сутрин те бяха подготвени за спускане, независимо от положителните температури, дори и през нощта. Карането беше приятно сутринта, най –много до обяд, защото след това трасето се превръщаше, както някой се изрази „в кисело мляко“.  След обяд беше истински ужас да се кара

Но за сметка на това, времето беше превъзходно за препичане на слънце, и разбира се за снимки.

Около пистите имаше обособени места за почивка, който бяха страхотни за препичане на слънце, почивка и хапване на някой сандвич.

Планинските пейзажи, коуто се разкриваха от пистите бяха чудесни и еднообразни – планини до където ти стигне погледа.

Един от най-големите плюсове беше, че пистите и съоръженията на целия комплекс работеха почти изцяло за нас.

Задължително

При подобни пътувания застраховката е абсолютно задължителна.  Тя се прави в България, преди тръгване. Можете да я направите в офисите на застрахователните компании. Някои туристически агенции също правят застраховки. Цената се изчислява в зависимост от това колко дни е пътуването ви. Нашата застраховка ни излезе по 13.60 лв на човек за 10 дни с покритие 5000лв. За щастие не ни се наложи да я използваме.

Станахме свидетели на един инцидент, които се случи, докато карахме. Една сноубордистка беше излетяла извън пистите. Ние наблюдавахме случката от лифта на съседната писта.Австрииците реагираха страшно бързо. Чу се шум от хеликоптер и лифта спря. Хеликоптера кацна на пистата, близо до ранената жена, която крещеше от болка. Хората от медицинския екип оказаха веднага помощ на жената, като и дадоха обезболяващи. След това я закачиха на носилка на хеликоптера и я закараха някъде, където да и бъде оказано помощ. Всичко се случи за около 20-30 минути. След това лифта тръгна и пистата отново беше достъпна за каране.

Вечерите

Всяка вечер, както се полага, хапвахме, пиехме и се забавлявахме, но в повечето случай си лягахме рано, защото бяхме доста изморени.

В комплекса ни имаше място за палене на огън, където можеха да се съберат много хора.

 На връщане

Тръгнахме обратно сутринта на 21 март. Имахме достатъчно време да се приберем, за това решихме да спрем за обяд на едно словенско езеро, наречено Блед. Разстоянието до там беше около 100-тина километра или близо два часа.

Останахме около час, за да се разходим и да обядваме. Около езерото имаше курортно селце с няколко хотела, ресторанта и магазинчета . Повечето от сградите бяха доста груби и грозни, като старите комунистически хотели у нас.

Езерото беше доста голямо с малък остров в средата, на който имаше църква. До него ходеха корабчета, водачите на които непрекъснато подканяха минувачите да се качат. На един от хълмовете, които заобикаляха езерото имаше замък. Така и не ни остане време да се доберем нито до острова , нито до замъка.

 Пътувайте умно и не спирайте да се усмихвате!