Повечето видове дори и да спят, спят много малко.
Челюстните мускули на акулата са неспособни самостоятелно да пропускат водата през хрилете. Хищниците са принудени да правят това в движение, загребвайки водата с уста. Затова обикновено акулата може да почива, оставайки на място, не повече от час. Ако би заспала за дълго, би загинала от недостиг на кислород. Различните видове акули се справят с проблема по различен начин. При акулите морско куче и катран, например, за работата на плавателните мускули отговаря гръбначният мозък, може би затова те се придвижват в съня си като лунатиците. Било забелязано, че някои видове акули периодично дълго лежат на дъното, например акулите-дойки от семейство мустакати акули.

Те не плуват, но продължават да дишат като отварят и затварят уста и съгласуват с тези движения работата на глътката и хрилната мускулатура.

Освен това много придънни видове имат отвори зад очите (пръскалки), които спомагат за циркулирането на водата: през пръскалките акулата всмуква водата, която по особен канал се насочва към хрилете. Не е изключено също някои акули да умеят да спят «наполовина», както делфините, при които полукълбата на главния мозък почиват на смени. Такава акула може да дреме и да управлява с плавниците и опашката си. Тя се движи и, следователно, диша.

Намери ме в