Все им е едно срещу какво ще вият. Всъщност вълците съвсем не вият срещу луната.

Воят е най-важната форма на общуване и социално поведение на тези хищници. Виещият вълк преследва няколко цели наведнъж: поддържа сплотеността на глутницата, спомага за координирането на нейните действия, потвърждава «правата си за собственост» на участъка, предава съобщения за открита плячка и други важни за глутницата сведения.

Може да се каже, че в живота на вълците воят играе приблизително същата роля, която в старинните армии са играли рогът, барабанът и бойните викове. Представата, че вълците вият срещу луната вероятно се е създала по няколко причини.

Първо, виещият вълк повдига муцуната си —това осигурява по-равномерно разпространение на звука на всички страни и помага на останалите членове на глутницата да определят местонахождението на неговия източник. Второ, вълците вият най-често през нощта, защото са активни по това време на денонощието.

В действителност малко ги интересува има ли луна на небето: вълчият вой се разнася и на новолуние, и в мрачни нощи, а понякога и през деня. Но лунните нощи обикновено са безветрени, а в тихо време воят се чува много по-добре. Освен това, само на лунна светлина хората можели да наблюдават виещите вълци — по принцип не е лесно да се виждат заети с това занимание в дивата природа, а в безлунна нощ на практика е невъзможно.