Нямахме кой знае какъв мерак да ходим в Абу Даби, но полетът ни до Шри Ланка беше от там, така че нямахме избор и трябваше да намерим място, където да пренощуваме и места, които да посетим, за да убием времето. Мисля, че и този път ударихме кьоравото и то почти за без пари. 🙂
До колкото разбрахме от местните, с които се запознахме през последните дни, не Дубай е основното място, където се въртят петрола и парите на ОАЕ, а напротив. Хората казват, че богатствата са съсредоточени в Абу Даби, въпреки че изобщо не си личи, и той спонсорира голяма част от амбициозните проекти на Дубай. Реално в Дубай петрол вече няма и се разчита само на приходи от туризъм. Ето защо преди близо две години Дубай отмениха визите си за граждани от 13 страни, включително и България.
Така де, говори се, че Дубай е балон, който вероятно скоро ще се спука, защото освен шопинг и грандомански проекти, там няма какво да се прави. Историята им наброява едва около 45 години, като преди това са били движещи племена бедуини, които вадели перли от морето и открили, че района на днешен Дубай е богат на морски богатства. Както и да е.
От Дубай до Абу Даби стигнахме с автобус за около два часа и половина.
Хотелите изобщо не бяха по джоба ни, за това се доверихме на добрия, стар Couchsurfing. След десетки изписани съобщения и уговорки с различни хора, които живеят в Абу Даби, попаднахме на момче от Филипините, който щеше да ни приюти за през нощта. И понеже уговорката беше да се видим чак късно, след работа, имахме цял ден за губене из Абу Даби.
След цял ден кръстосване а улиците на Абу Дабу, изводът е следният – Атмосферата на града не ми хареса особено, да не кажа хич. Архитектурата е кичозна и на места безумно смешна, а и навсякъде е много мръсно, по-мръсно от Дубай.
Като цяло сградите са много грозни, с ужасни цветове и форми, въпреки че има и нови небостръгачи, които не са чак толкова лоши, направени по проекти на лондонски архитектурни бюра.
Шейховете живеят в дворци като крепости, с по няколко реда стени и порти и простосмъртен не може дори да надникне в тяхната обител.
По време на кратката ни екскурзия в Абу Даби търсихме малки ресторантчета, където се хранят местните, за да опитаме нещо местно и евтино. Попаднахме в нещо като стол, където се нахранихме за около 10тина лева на човек.
Докато крачехме из улиците влязохме в един супер маркет, където изненадващо продаваха българско сирене. Или поне името му беше такова.
Абу Даби – забележителности
Има много малко интересни неща за гледане, като всички от тях са изкуствено направени – чудесата на парите. 🙂 Цените са горе-долу идентични с тези в Дубай, а такситата са напълно достъпни. Предполагам си чувал, че в Абу Даби няма данъци върху заплатите и имуществото, а бензинът е около 80 ст./км., така че всеки може да си позволи личен автомобил. Местата, които успяхме да посетим за един ден в Абу Даби с ограничен бюджет се оказаха напълно достатъчни да добием представа за мястото.
Приятна за разходки се оказа крайбрежната алея на Абу Даби. Хубава гледка, широк плаж с море и съвременни небостъргачи.
Emirates Palace
Голям дворец с фонтани и зеленина. Подобни градини и зеленина има в почти всеки град в България, за това по начало не бяхме впечатлени, въпреки, че хората откачаха да си правят селфита с чимширите наоколо. След това се досетихме, че самата зеленина е символ на богатство и престиж, защото все пак Абу Даби беше разположен насред пустинята. Цялото великолепие на Emirates Palace беше осветено с различни мигащи, сменящи цвета си светодиоди, като някои от нашите молове. От едната страна имаше вход за високопоставени лица, където дежуреше въоръжена с автомати охрана. Вътре не сме влизали, бяхме със шорти и раници, а и не ни се гледаха блещукащи интериори.
Най-скъпата джамия в света – “Шейх Зайед” в Абу Даби
Единствената забележителност в Абу Даби, която успя да ме впечатли беше джамия “Шейх Зайед” в Абу Даби. Това е най-голямата джамия в ОАЕ и осмата по големина в света. Храмът носи името на първият президент – шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян, който посвещава живота си в изграждането ѝ и погребан в нея.
Джамията в Абу Даби наистина впечатлява с размерите, материалите, които са използвани за построяването ѝ и естетика си. Разбира се, и този път не се размина без цветни светодиоди, но бяха значително по-малко и умело използвани. Още подробности за джамията можеш да откриеш в подробната ми статия, която написах веднага след завръщането ни – https://sunshine.bg/djamiya-abu-dhabi
Искахме да отскочим и до Ferrari world и Yas Water World , но нямахме време и решихме да ги оставим за другата зима, когато пак ще пътуваме през Абу Даби за Азия. Четохме, че има и други забележителности в Абу Даби, но както се казва, за един ден толкоз. Ще се радвам ако в коментарите допълниш краткия ми списък с още някое интересно местенце или ресторант, който си заслужава да бъде посетен.
По-късно вечерта се срещнахме с нашия хост, който ни сподели, че в старите високи сгради, основно живеят хора, формиращи работната сила на Абу Даби. Все хора от Пакистан, Бангладеш, Индия, Филипините, Непал и други по-бедни райони. Всички бяха там поради една причина – високите заплати, които хранеха целите дузини хора по родните им места. В интерес на истината, местните са само 20% от цялото население на Абу Даби, а получаването на гражданство е много трудно, да не каже невъзможно.
Филипинецът ни разказа още подробности за живота на емиратите. Например, в Абу Даби си имат т.н. институт на брака, който стимулира младите емирати да се женят и да правят деца, като в замяна на това получават огромни суми пари.
За да имаш няколко жени в Абу Даби и в ОАЕ се оказа, че не е толкова лесно, колкото звучи а има редица трудности, за които изобщо не се бях замисляла. Едно от правилото гласи, че ако искаш да имаш няколко съпруги, то трябва да даваш на всяка една от тях, всичко което си дал на първата т.е. къща, кола, брой деца, дори подаръците трябва да бъдат еднакви за трите. Освен това да си вземеш нова жена ти трябва съгласието на първата. Хостът ни ни сподели, че за седем години живот в Абу Даби само няколко пъти е видял местен с повече от една жена. Май не е толкова лесно да си емират.
- Ще се видим във Facebook - 1.03.2021
- Нова година, нов късмет, нов проект - 11.02.2021
- Ти да видиш! Какво не знаеш за Швейцария. - 20.12.2020
да ти кажа, Адриана, като гледам снимките не ми се видя хич лошо и кичозно 🙂 . Напротив, вижда ми се красиво и предизвикателно … е, да, може би малко грандоманско.
Поздравления за красивите фотографии!
Благодаря Ели. Наистина на снимките не си личи особено това, което искам да кажа, особено на нощните. Единствено джамията страшно ми хареса, всичко друго златно, розово и мигащо ми дойде ту мъч 🙂
Нищо не си разбрала от Абу Даби. Всеки, който се бои от парите казва кичозно и оплюва. Не ни се гледаше лукса понеже смърдяхме на пот и някак си нямаше да ни пуснат с облеклото ни за 100лв. Ебаси смешниците.