Калсада – португалските павета

Feito a mão! Истинският hand made! Факт е, че мнозинството тротоари в португалските градове са покрити с павета.  Но не обичайните тротуарни павета, които се произвеждат във фабриките за буклуци, а специални калсадой, които се произвеждат ръчно.

 Calçada portuguesa – португалската калсада или мозайка (в Бразилия е известна още като португалски камъни) е спицифична земна настилка, която се използва  най-вече за оформяне на пешеходни пътеки и тротоари, алеи, площади и други оживени места. В португало-говорящите страни тази настилка е особенно популярна.  Уникалните паважи представляват мозайка с неправилна форма (обикновено от варовик или базалт). Играта на контрасти позволява формирамето на различни декоративни рисунки поради разликата в нюансите на различните  парчета. Най-разпространените цветове на плочките, които се използват  за оформянето на паважите са черното и бялото, но могат да бъдат срещнати и такива с червен и кафяв цвят. В някои региони на Бразилия дори могат да се видят калсади в синьо и зелено. За поставянето на плочките  се наемат специално обучени хора,  наречени calcetiros. Говори се, че за да застанеш да редиш павета на публично място е нужно дълги години да стойш зад някой професионалист.

Португалската калсада се появява в Португалия около средата на XIX век. От тогава тя се използва за направата на много тротуари, пешеходни зони, паркове, площади, а понякога и като настилка на частни дворове. В Бразилия калсадата също е най-популярната улична настилка, заради лесното поставяне и възможностите за комбиниране на различни изображения. Прекрасни примери за калсада могат да бъдат видени в парка до плажа “Копакабана” (дело на Роберто Бурле Маркс) и на бившия централен булевард в Рио Де Жанейро. Всъщност, навсякъде по улиците можете да намерите такива примери. Дори и в най-бедните португалски села и квартали можете да видите по няколко квадратни метра красиво павирани пешеходни пътеки.

История:

В началото, калсадата в Португалия започва да се използва по начин, различен от сегашния.  С Кралския указ от 20ти август 1498 година, подписан от Дон Емануел I, е положено началото на павирането на улиците в Лисабон. Тогава било взето решение, че материалът за паветата трябва да бъде произвеждан само от гранит, в областа в Порто, което направило проекта много скъп, заради разстоянието между градовете (в момента е 360км, а по онова време е било с 20 км повече).

Заметресението през 1755 година, практически  заличава Лисабон от лицето на Земята. При последвалото възстановяване на града, не позволили на тогавашния Маркиз дьо Помбал да възтанови калсадите, заради високите разходи. По този начин португалците спестявали от бюджета си, за сметка на красивите паважи. В продължение на следващия век португалската столица отново се сдобива с павирани тротурари от варовик,  приличащи много на тези, които се изполват и до ден днешен. Според разпореждането на генерал-лейтинанта Еусебуи Фуртадо Пиниеру, тогавашният главнокомандващ на Португалия, работите по павиране на тротуарите се водели от затоврници.  Изяществото на рисунките не е било основната цел, за това мозаиката е била изпълнена в семпла зигзагообразна форма. Въпреки това, зигзагообразната калсада е изглеждала толкова необичайно, че столицата Лисабон започна да привлича заинтерсовани летописци и други литератори, възпяли калсадата в такива произведения като „Арката на Света Ана” на Алмейд Гаррет и „Кристализацоята” – една поема на Сезарио Верди.