Въпреки че сайтът ни се нарича Sunshine, днешното настроение ще е малко dark.
Бяхме шокирани от събитията, описани по-долу и мисля, че и вие няма да останете равнодушни. Не можахме да повярваме, че такива зверства са възможни тук, на планета земя, преди 40 години.

На пръв поглед, камбоджийците са миролюбиви и неконфликтни хора, но през целия ни престой едно нещо не ни оставяше на мира – контраста между сегашното им състояние и скорошната им история.

Говоря за 1970-те и партията Червените Кхмери!
Който не иска да си разваля настроението, предлагам да не чете нататък.
Червените Кхмери – неофициално название на аграрно комунистическа партия, идеологията на която се базира върху неприемане на нищо западно и съвременно.

Режимът на Червените Кхмери се нарича “най-жестокият режим в историята на човечеството”.

Движението е създадено през 1968 година от едната страна-участник в тогавашната гражданска война – комунистите.

Тогава американците извършват военни операции във Виетнам и Камбоджа, и това създава голямо недоволство в хората. Движението се попълва от тийнейджъри на по 12-16 години, които са загубили родителите си в американските бомбардировки и мразят всички граждани като “американските агенти”.

През 1975 година комунистическото движение е достатъчно силно, за да влезе в столицата Пном Пен (където сме ние сега), екзекутира действащото правителство и назначи собствено.

Към края на 1975-та движението “Червените Кхмери” вече контролира 99% от територията на Камбоджа.

Държавата е преименувана в Кампучия, а нейното знаме можете да видите като прикачена картинка към този пост.

През следващите 5 години се извършват едни от най-кошмарните злодеяния в човешката история.

Червените Кхмери установяват политическа диктатура и обявяват началото на “революционен експеримент” – построяване на 100% комунистическо общество.

Най-важните неща, според новата доктрина:
– Изселване на всички жители на градове в селата.
– Премахване на парични отношение, прекратяването на работата на повечето държавни институции – медицина, образование, човешки права.
– Забрана и унищожение на всички действащи религии.
– Физическо унищожение на всички чиновници и военнослужещи от предишния режим, също както и собственици на плантации и всякакъв друг вид бизнес.

За по-лесно, разделят всички жители на три категории:
1-ва категория – жителите на селата и провинцията – “Правилните хора”
2-ра категория – жителите на градовете и на териториите с голямо американско въздействие – тази част от населението трябва да бъде подложена на сериозно превъзпитание и контрол. При невъзможност – изтребление.
3-та категория – интелигенция, духовенство, чиновници от предишния строй, офицери, поети, художници – тези за са за тотално унищожение.

Всички граждани трябваше да работят. За целта са построени казармени бараки, където хората са премествани насилствено от селата и градовете с обяснение, че “американците идват”.
Установен е 18 часов работен ден.

Децата се отнемат от родителите и се насочват в концентрационни лагери, където в тях възпитават любов към новия лидер Пол Пот, омраза към родителите си и всичко западно. След това тинейджърите получават оръжие и биват изпратени в регионите като официални представители на властта.

Фактически, цялата власт в регионите е в ръцете на въоръжени деца. Те патрулират улиците, контролират работата на плантациите, измъчват и екзекутират хората.

Институции, като медицина, образование, наука и култура са отменени. Всички болници, училища, университети и библиотеки са затворени. Забранено е да се ЧЕТЕ и да се ПИШЕ каквото и да е, освен нарежданията на управляващата партия.

Носенето на очила се разглежда като неблагонадеждност, и служи като пункт от обвинение при разстрели.

Въобще, екзекуцията е универсално наказателно средство по онова време.
– Кражба? Разстрел.
– Раждане на бебе без разрешение на партията? Разстрел.
– Носталгия по дореволюционни времена? Същото.
– Откъснат плод? Събран от земята ориз останал след жътвата? Разстрел и точка.

Също биват подложени на разстрел хора със следите признаци:
– китайци, виетнамци и всички други чужденци
– будистки монаси, православни свещеници, ислямски имами.
– лекари, педагози, учени и всички хора с висше образование.

Съгласно идеята на Пол Пот (тогавашния премиер министър на новото правителство), за да се построй “светлото бъдеще” им трябва 1 милион верни хора.
Всички останали (около 6 милиона) подлежат на превъзпитание или физическо унищожение.

Не е лесно толкова много народ да се екзекутира толкова бързо, за това червените Кхмери използват нестандартни методи, част от които са изброени долу:
– хората са убивани с кирки, мотики, метални пръчки. Острите ръбове на листата от захарна палма са служели за прерязване гърлата или коремите им.

– хората са газени с екскаватори, трактори и танкове, взривявани с тротил – с цел повече убийства наведнъж

– хората са погребвани живи или полумъртви, изгаряни, обесвани с главата надолу с цел по-дълго измъчване за назидание за другите.

– децата са подхвърляни във въздуха и хващани с вили или щиковете на автоматите. Също, децата са убивани просто като ги хванат за краката и ги ударят в стена / дърво.

Между 1975 и 1978 са убити около 2 746 105 души, от които:
– 1 927 061 – селяни от райони, където е имало засилено американско присъствие.
– 25 168 будистски монаси
– 48 359 представители на националните малцинства
– 305 417 работници, служители и представители на други професии
– 100 писатели и журналисти
А също стари хора и деца.
За още 568 663 не се знае нищо.

Общо 3 374 768 са били унищожени в рамките на строителството на “светлото комунистическо бъдеще”
За около 3 години. Суха статистика, приятели.

Унищожени са 634 522 сгради, сред тях 5857 училища, 796 болници, 1968 храма, 108 джамии.

Били са убити всички 60000 християни в Камбоджа, 20 000 мюсюлмани…

Червени Кхмери, освен разрушаването на своята страна, са били заети и да атакуват Виетнам, понеже и те са “проамерикански свине”. От време на време пресичат границата и убиват местни хора, унищожават цели приграничи села.

Началото на 1978 година на виетнамците им омръзва, и решават да предприемат широко мащабно настъпление срещу Червените Кхмери, а декември същата година вече напълно заемат Камбоджа.

Кървавия режим е свален, установено е ново правителство и Камбоджа вече не строи “светлото комунистическо бъдеще”, а тръгва да се развива в западната посока, капитализъм и т.н.

Все още има доста хора в Камбоджа, които носталгират по “добрите стари времена на Червените Кхмери”.

P.S. Ако някой е стигнал до тук, драснете един коментар, за да знаем дали са ви интереси такива неща, или предпочитате позитивни слънчеви постове, с които се славим?